Той потрепери. Каран докосна шията му и напипа пулс. Намести се в леглото, дръпна одеялата да ги покрият и го притисна нежно към себе си, за да го стопли. Изобщо не обърна внимание на съдържателя и жена му, които надникнаха да видят каква е тази олелия. Аха, свада между влюбени, пък и нали ще платят за счупеното сутринта. Те се махнаха скоро.
Галеше го разсеяно и помръдваше само когато схващането ставаше нетърпимо. Боеше се прекалено много от сънищата си, за да се унесе. Рулке щеше да сътвори безпрепятствено машината си, а Лиан му се бе покорил. Тя остана сама и на поне двайсетина левги околовръст нямаше кой да й помогне. Спътниците й си имаха своите раздори, пък и се пръснаха накъде ли не. А дали беше разумно да им се доверява?
Трябваше да каже на някого, но така почти сигурно би навлякла гибел на Лиан. Не виждаше изход.
Малко след зазоряване, когато пролуките в капаците изсветляха, Лиан вече не беше в несвяст, а спеше дълбоко. Дишането му се успокои. Най-после и Каран се отпусна. Тя също заспа.
26.
Тар Гаарн
— Талия! — подвикна Мендарк няколко часа след отплаването им от Флуд.
Тя стоеше на носа на кораба, зареяла поглед във вълните, и си мечтаеше за Крандор. Вятърът развяваше дългата й черна коса.
— Талия! — кресна пак той.
Тя се обърна и избърса солените пръски от лицето си.
— Какво има?
— Снощи ми донесоха пратка от Надирил. Добавил е още сведения за Хависард. Вътре беше и това писмо. Доста време се е влачило.
Тя седна да чете на завет. Писмото беше написано с красив, макар и старомоден почерк.
18 гъфинс 3099 г.
Библиотеката
Зайл
Скъпа ми Талия,
Ако получиш това писмо, моля те, прати отговор с вести за себе си. И двамата с Лилис се безпокоим много за тебе. Ето още нещо за нашето издирване. Започнах да търся, дори чак в Туркад, и похарчих немалко от парите на Лилис. Натъжава ме откритието колко големи рушвети искат митничарите напоследък. По мое време стигаха и шепа медни монети. Що за покварен свят!
Както си спомняш, бащата на Лилис е бил отвлечен от бързоходен кораб с червени платна и име от рода на „Нож“ или „Кинжал“. За нещастие имена като тези се оказаха твърде популярни. Прилагам и списък на десетина кораба, които са спирали в Туркад през онази година, заедно с пристанищните градове, в които са регистрирани.
Съветвам те да обърнеш особено внимание на последните седем, които са от Крандор и други страни на изток. (Виж и писмото на Лилис, ще забележиш колко напредва с уроците.)
Талия, бъди предпазлива — в повечето пристанища отвличането на моряци се наказва сурово, значи корабът несъмнено е бил на пирати или контрабандисти!
Тя обърна листа. От другата страна със същия излязъл от мода почерк, но с по-закръглени детски букви беше писмото на Лилис.
„Най-мила ми Талия,
Не мога да ти опиша колко съм щастлива. Трудя се усърдно в учението и Надирил е доволен как чета, ама още казва, че пиша УЖАСНО!
Няма да повярваш какви чудеса научавам. Надирил ми показва как да работя с каталога, но да си кажа правичката (дано той не наднича над рамото ми), там е голяма БЪРКОТИЯ! Старая се, само че работата край няма.
Толкова ми липсваш, че понякога си плача нощем, щото си мисля как лежиш бездиханна насред Сухото море. Прочетох всичко, което имаме тук, за онова страшно място. Но ти пък си толкова силна, умна и смела! Знам си, че с тебе всичко е наред.
Трябва да свършвам, че Надирил все ми натяква колко е скъпа хартията. Спомних си нещо за деня, когато отвлякоха Джеви. Онези мъже бяха мургави като тебе и говорът им беше също като твоя, значи са от изток.
Моля те, поздрави от мен Пендер и Осейон, ДОРИ и Мендарк. Ето колко ми е мъчно за всички ви!
„И на мен ми е мъчно за тебе.“ Талия прочете списъка. „Жълтият сатър“, „Сабята“, „Сребърният меч“, „Камата“, „Клъц-клъц“, „Мачете“ и „Среднощно копие“. За съжаление официалните им описания не включваха и цвета на платната, а капитаните нерядко предпочитаха червеното, значи новите сведения не й помагаха много. Три морски съда бяха от Крандор, а другите четири — от пристанища, пръснати на стотици левги по бреговете на Лоралин. Месеци биха минали, докато обиколи всички. Безнадеждно дирене…