Още дълго тътри крака. Ръкавът изгоря и той запали крачолите на резервния панталон. Усети, че въздухът захладнява. Тръгна към повея и стигна до кухня. Течението нахлуваше откъм шахта, в която сигурно бяха пускали отпадъците. Може и да бе намерил изход, а може и да си подготвяше гибелен капан.
Пропълзя в отвора, подхлъзна се и полетя надолу по стръмния тесен тунел. Опитваше се да запъне с върховете на ботушите, но не постигна нищо. Профуча по лек завой към назъбено ярко петно.
Мендарк проумя, че се носи стремглаво към остатъците от дървен капак. Не можеше дори да свие ръце, за да предпази лицето си. Разби с глава прояденото дърво, някакъв пирон одра рамото му и той изскочи през нещо, което се изопна като гума. То се разтвори, колкото да го пропусне, и пак се затвори. Пръстенът в раницата му бе отворил пътя през наложената над Хависард закрила. Мендарк размахваше ръце в дългото падане. Не искаше да си представя как се набучва на дърво или се сплесква в неравни камънаци. А после видя, че под него има гъст шубрак.
Стовари се в сплетени трънаци. Този път притисна длани към очите си, преди здравите шипове да разкъсат дрехите му — вратите се огънаха в средата като фуния и Мендарк увисна с главата надолу.
Накъдето и да се обърнеше, имаше само тръни. Изви тяло, смъкна се още малко и заседна. В шеметния си полет бе видял, че шубраците покриват цялото подножие на канарите и се простират далеч отвъд него. От чупливите, покрити с прашец листа кожата го сърбеше нетърпимо.
Мендарк се съсредоточи и с премерени движения свали раницата от гърба си. Закачи почти празната манерка на колана си. Опипа внимателно и за ножа си. Изтърве ли го, няма измъкване. Увиснал като прилеп, той започна да сече дебелите като юмрук клони, сграбчили го от всички страни.
На другия ден лежеше неподвижно. Тялото му изчерпваше силите си. Той усещаше как се разпада отвътре. Копнееше за смъртта, но не можеше да понесе толкова унизителен провал в делото на целия си живот. Не биваше да остане такъв в Преданията — нямаше да позволи това!
„Последно хвърляне на заровете. Ще събера ли смелост да се обновя още веднъж?“ Дори в най-благоприятните условия подмладяването криеше своите рискове. А тук — без храна и вода, без подкрепа, инструменти и припаси, последствията можеха да бъдат невъобразими.
„Но аз съм длъжен! И заради себе си, и заради Сантенар.“
Мудно и болезнено подхвана за последен път подмладяващото заклинание.
28.
Узаконена поквара
— Петдесет дни! — клатеше глава Талия. — Е, тъкмо ще имаме време да потърсим „Камата“, ще мога и да навестя семейството си.
Тя, Осейон, Ръждивия и Пендер закусваха заедно в сянката на едно от платната, защото още с издигането си над хоризонта слънцето бе напекло силно. Прекрасна влажна жега, с която Талия бе отраснала. Осейон си режеше парчета от цяла риба, сготвена в лютив червен сос — толкова голяма, че заемаше масата на ширина.
Пендер се обливаше в пот. Той изобщо не се изненада, че Мендарк се бе изсулил тихомълком.
— Потаен тип!
Опразваше с апетит чиния, в която имаше половин дузина яйца на очи. Въпреки че седмици наред се бяха засищали със суха храна, пикантната кухня на Крандор не му понасяше.
— Ти ако щеш се чуди какво да правиш, аз съм доста зает! — подхвърли той.
Талия го погледна учудено и Пендер обясни:
— Докато вие се размотавахте из града вчера, неколцина ме питаха за превоз на стока по крайбрежието, докъдето аз си избера. Приготвил съм и своя сделчица, от която и двамата можем да получим купища пари.
— Стига да не е от онези, заради които секат глави!
Пендер потърка късия си дебел врат, обрасъл с четинести косми, и се начумери.
— Докъде ти се иска да плаваш? — намеси се Осейон и попи соса в чинията с парче хляб колкото дланта на Талия.
— Ророс, Гъфионс, Госпорт… защо не чак до Максморд, ако ветровете ни помагат. Там мога да рина парите с кофи, ще намеря стоки и за връщането.
— Ще дойда с тебе до Ророс, където живеят майка ми и баща ми — реши Талия. — Но не те съветвам да продължаваш нататък, иначе няма да се върнеш навреме.
Екипажът вече товареше подправки, кокосови орехи, пушени миди и други дреболии, а Талия се върна в митницата, за да поразпита за останалите пет кораба в списъка. С малко сребро развърза езика на един младши писар и се увери, че три от тях — „Жълтият сатър“, „Сабята“ и „Камата“ — са регистрирани в крандорски пристанища. Прегледаха набързо дневника, но никой от трите съда не бе спирал в това пристанище през последната половин година.