— На ваше място щях да си пазя гърба — предупреди я сериозният пъпчив младеж.
— Тъй ли…
— Може да си навредите, ако прекалявате с въпросите.
— Но защо? — заинати се Талия.
В този момент обаче началничката на митницата се върна от обяд. Пухтящата дебелана изглеждаше родена за чиновничка.
— Ей, вие какво си позволявате?! — избоботи басово тя. — Тези архиви са поверителни.
Талия знаеше, че това не е вярно, но не се впусна в спор. Началничката явно искаше далеч по-голям подкуп, отколкото тя вече бе дала, и то без полза. Нямаше намерение да си прахосва парите тук. Поклони се и излезе безмълвно. Тепърва щеше да разбере каква грешка бе направила.
Сутринта продължиха на юг край брега, спряха в няколко малки пристанища на път към Ророс, главен град на най-богатата южна провинция на Крандор, по-голям дори от Туркад. Запълнил долина на речни разливи между две внушителни възвишения, Ророс беше хаос от канали и хиляди мостове, а крайбрежните му квартали се бяха проснали на цяла левга. Трудничко намериха къде да акостират, защото имаше някакъв местен празник. Пендер нае неколцина гмуркачи да остържат от дъното на кораба полепналите миди и водорасли. Зачакаха при тях да се качи служител на митницата. Облягаха се на фалшборда и зяпаха чайките, пикиращи да приберат огризките от водната повърхност.
— Да бяха се размърдали малко — изсумтя Талия, която нямаше търпение да се види с близките си.
Проверката беше бърза и делова. Веднага след това Талия отиде в митницата да продължи диренето си. Посрещнаха я дружелюбно, но само до мига, когато изреди имената на корабите.
— В Ророс сме свикнали да не издаваме търговски тайни — вирна нос поредната чиновничка. — Каква е причината за вашия интерес?
— Търся един моряк — отвърна Талия — от името на дъщеря му, която е от Туркад.
— Моряк… — сбърчи нос другата жена. — Ами потърсете го другаде.
— Аз също като вас съм гражданка на Крандор и си знам правата — не отстъпи Талия. — Дневникът за акостиралите кораби е общодостъпен.
— Не и в Ророс!
Тя опипа джоба си — недвусмислен жест преди подкупа, с който всичко се постигаше по-бързо в нейната родина.
Смая се, когато чиновничката срещу нея настръхна.
— Рушвет ли се опитвате да ми пробутате?
— О, не — припряно отрече Талия. — Просто… няма значение. Благодаря ви.
Щом се върна на „Хлапето“, разказа всичко на Пендер.
— И на мен не ми харесва — съгласи се той и задъвка посърнало сандвича си. — Има нещо нечисто в тази работа.
Екипажът беше твърде зает, за да умува. Талия отиде в града. По изгрев на другия ден край тях се плъзна дълъг лъскав кораб с жълти платна, чийто капитан огледа „Хлапето“ с изострено любопитство. Името бе изписано със златни букви на кърмата — „Кинжалът“.
— На тоя гледката доста му хареса — промърмори Осейон.
Пендер плю във водата.
— Пират, обирджия или контрабандист. Не привличайте вниманието му. Бърз е като нас, ако не и повече. Талия, как е семейството ти?
— Добре, доколкото можах да науча. Заминали са извън града за някаква сбирка на рода — въздъхна тя.
Половин час по-късно същият кораб мина наблизо. Този път нямаше никакво съмнение, че капитанът разглежда техния делово и преценяващо.
— Това хич не ми харесва — каза през зъби Ръждивия.
— Нахална гадина — охотно го подкрепи Пендер. — Ще имаме нужда от още предпазни мерки. Сбогом, моя печалба. Затова търговците тук плащали толкова много…
— Пендер, да не караме нещо… по-особено? — деликатно попита Талия.
— Скоро няма да е тъй — изломоти той.
При тях дойде друг митнически служител, провери старателно документите на кораба, плъзна поглед по всичко на палубата и нареди:
— Капитане, елате с мен.
Пендер се заклатушка подире му, а отзад по врата му избиваха едри капки пот. Преди другите на „Хлапето“ да си довършат закуската, се появи поредната чиновничка, която по ръст и мургавина се мереше с Талия, но беше много по-месеста.
— Вие ли сте Талия бел Сун?
— Да, аз.
— Ще ви бъда благодарна, ако ме придружите до митницата. Моля ви да вземете своите документи и личен печат, ако това не ви затруднява.
Въпреки учтивостта й Талия се разтревожи. Тази заповед щеше да бъде наложена с безмилостна сила, ако откажеше. Но нали се намираше в собствената си страна и знаеше реда тук.
Взе всичко и отиде в митницата.
— Нещо нередно ли има?
— В Ророс се отнасяме много сериозно към задълженията си — отвърна уклончиво чиновничката.
Пендер седеше срещу първия чиновник, а по масата бяха пръснати корабните документи и декларациите за натоварените стоки. Талия се настани до него.