— „Черният опал“ е и в нашия списък на подозрителни кораби — заяви мъжът. — Знае се, че е превозвал забранени вещества.
Талия лесно разгада безмълвния укор в очите на Пендер: „Нали ти казах, че ще си вземем белята с «Черния опал»? Ще ни тормозят, ще ни пречат, може дори да ни тикнат в затвора, защото има лоша слава.“
— Това е било, преди ние да го купим — отсече той. — А договора за покупка сключихме съвсем законно с митницата в Ганпорт. И сега корабът се нарича „Хлапето“. Вижте печата на митницата, ето го и печата на началничката на пристанището в Ганпорт. Всичко е изрядно.
— Никога не сме чували за Ганпорт — заяде се жената. — А документите се подправят лесно, но до този въпрос ще стигнем след малко. — Тя се вторачи враждебно в Талия. — Значи признавате, че корабът е носил в миналото името „Черният опал“?
— Ганпорт е рибарски град на стотина левги северно от Туркад — отговори Пендер на първия им въпрос.
Жената провери в огромен сборник с печати и гербове от всички известни държави.
— Тук не намирам нищо за Ганпорт.
— В онази страна митницата е в търговския регистър — поправи я Талия.
Двамата чиновници си зашепнаха, прегледаха няколко карти и прелистиха още книги, а Пендер се обливаше в пот. Накрая митничарите се съгласиха, че печатите са валидни. Време беше за следващото затруднение.
— Талия бел Сун… Спомням си името ви от едно съобщение — натърти мъжът.
Прехвърлиха още книжа.
— Знаех си! — зарадва се той и забоде пръст в страницата. — Талия бел Сун, арестувана за фалшифициране на документи, които е представила при покупката на „Черният опал“.
— Под какво име се е представила? — намеси се жената.
— Джалис Безун.
Чиновничката се разяри.
— Безун е бащината ми фамилия!
Митничарите развълнувано и придирчиво провериха наново всички документи. Талия се боеше Пендер да не умре от инфаркт.
— Признавам фалшификацията — невъзмутимо изрече тя. — Но аз сторих това, за да се избавим от опасностите на войната! Нито в Мелдорин, нито в Крандор е незаконно човек да се представя под друго име, стига да не се прикрива зад него с престъпни цели. А аз имам и право да използвам печата на Магистъра.
— Лесно е да се каже, но не и да се докаже. Искам да видя печата.
За щастие Талия не се разделяше с този печат, както и с пълномощното, издадено й от Мендарк. Щом спомена името му, положението стана по-заплетено, защото макар той да бе известен в цял Крандор, славата му беше противоречива. Но митничарите нямаше да посмеят да се разправят с негови хора, без да се допитат до някой от началниците си.
— Мендарк трябва да дойде тук лично и да обясни тази съмнителна история.
Талия отговори, че той дори не е в Крандор. Чиновниците пак се посъветваха шепнешком. За малко изглеждаше, че заподозрените ще бъдат пратени в затвора, докато Мендарк бъде призован, защото Талия нямаше намерение да обяснява къде е отишъл и с какво се занимава.
— Я почакайте! — отсече тя. — Мендарк дори не е собственик на кораба.
— Тъкмо той е бил собственик при подписването на спорните документи.
— А тепърва ще се занимаваме и с документите за прехвърлянето на собствеността към вас двамата — обеща жената.
— Нима? — ледено процеди Талия. — Търпението ми свърши. Според правата си настоявам да се намеси арбитър. Ще заявя пред него, че сте надхвърлили пълномощията си и възпрепятствате свободната търговия.
— Имате това право — призна чиновничката. — Посочете арбитър.
— Дасия бел Ранс.
Талия стискаше палци тя да е сред живите. Бяха минали десет години, откакто я бе видяла за последен път.
Корабният регистър се затвори с оглушителен шум.
— Заместник-губернаторката!
Чиновничката зяпаше ту Талия, ту колегата си.
— И моя леля — невъзмутимо допълни Талия. — Може би ще добавя, че ме тормозите, за да прикриете собствените си рушветчийски хитрини.
— Трябва да обсъдим това — смънка жената и двамата митничари се скриха зад съседната врата.
— Жалко, че не се сети какво да кажеш, още щом влязохме тук — разсърди се Пендер.
— Не знаех, че леля ми Дасия се е издигнала толкова. Пък и в Крандор дебелите връзки са нож с две остриета. Трябва да се възползваш от тях внимателно, в най-подходящия момент.
Скоро чиновниците се върнаха и се отказаха от претенциите си, но Талия и Пендер не се бяха отървали. Всички декларации за стоките трябваше да бъдат прегледани до последната завъртулка, а митата — платени. Най-сетне успяха да се върнат при крайно обезпокоения Осейон. Корабът също беше претърсен с похвално при други обстоятелства усърдие. Не бе намерено нищо незаконно, затова пък един ден се бе изнизал без полза.