Няколко минути по-късно корабът на пирата мина край тях за трети път.
— Хич не ми харесва тая работа — сумтеше Осейон. Стана и се загледа в натрапниците. — Кинжалът е оръжие на онзи, който издебва в гръб. Що за особняк ще даде на кораба си такова име?
— Твърде опасен особняк — увери го Талия.
Пендер не се отличаваше с храброст.
— Не! — отказа той тутакси, когато Талия го посъветва да разпита за „Кинжалът“ и неговия капитан. — Пазя си кожата и не искам да се набивам на очи в чужд град. Не знам на кого мога да се доверя.
— Аз на никого нямам вяра тук — изнерви се Ръждивия.
— Ще попитам моите близки — предложи Талия, — още щом се върнат.
— Аз ще отида — предложи Осейон. — Има си начин човек да понаучи това-онова.
Не се забави много. Корабът бил прочут във всяка кръчма по крайбрежната улица.
— Капитан и собственик на „Кинжалът“ е Аринда бел Горст. Много умен и обаятелен човек, а също и жесток хищник. Носи му се зловеща слава, но никой не иска да се впуска в подробности. Той е контрабандист, може би и пират, но май никоя от жертвите му не е оцелявала, за да се яви в съда и да го обвини.
— И защо толкова се заглеждаше в нас? — промърмори Талия.
— Бърз кораб, който не е от някое пристанище наблизо — сви рамене Пендер. — Нищо чудно да подозира, че сме в неговия занаят, или пък се опитваме да му вземем хляба, тъй да се каже. А изчезнем ли, никому няма да липсваме. Като гледам, навсякъде знаят що за кораб е бил „Черният опал“.
— По-скоро неговите доносници в митницата са му съобщили какъв товар носим — усъмни се Талия. — Пендер, я да чуя какво има в онези запечатани сандъци? Сребърни кюлчета ли? Забелязах, че се постара да не надникна в декларациите.
— Не е незаконно. Убедих се, че когато по-малко хора знаят, аз съм по-спокоен.
— Не забравяй и че съм ти съдружничка — остро изрече тя.
Пендер се смути.
— Ами далеч по-хубава стока е от среброто. Течен метал. Двайсет бидончета живак, всяко тежи колкото тебе и тук струва цяло състояние. Вложих в тях печалбите си.
— Значи стига да ни затрие стотина пъти, ако някое бидонче се разбие при буря! — сопна му гневно тя. — Да беше ми казал! Добре де… Отърви се веднага от товара и внеси парите в банкерска къща, преди нашето приятелче Бел Горст да ни хване за гушите заради този живак.
— Не мога — намусено възрази дебелакът. — Живакът е за алхимическата академия в Туисъл, на два дни плаване оттук. Осейон, май трябва да наемеш малко охрана, но първо гледай да си дяволски сигурен, че и тези хора не са пирати.
— Докато обикалям, ще задам още някой и друг въпрос за „Кинжалът“ — реши войникът.
— Побързай, моля те. Ако онзи докопа стоката, свършено е с мен.
— Ако я докопа — мрачно го поправи Ръждивия, — бездруго ще ни изколи.
В нощта тегнеше задух. Всеки се надяваше на буря, но времето остана тихо. Измъкнаха се от Ророс под прикритието на тъмата и поеха по криволичещия канал между скалите и рифовете.
— Убеден ли си, че така е най-добре? — подхвърли Талия, още преди да се отдалечат много от пристанището.
Навсякъде край рифовете прибоят вдигаше гейзери от пенливи пръски.
— Хич не е добре — отвърна Пендер, — но е за предпочитане, пред това да загубим и кораба, и стоката, а най-вероятно и живота си заради оня пират, нали така! Говорих с лоцман и купих най-новите карти на крайбрежието. Протокът не ми е голям проблем, но ветрецът хем е хилавичък, хем поема в различни посоки. Задуха ли от изток, няма да излезем в открито море.
— Да се върнем, вместо да рискуваме — настоя Талия.
Дебелакът се замисли. Поглеждаше небето и се чешеше по брадясалата челюст.
— Не, този бриз ще ни изкара от протока.
Той извика на моряците да опънат и по-голямото платно.
Нощта се проточи мъчително. По едно време ветрецът секна изведнъж и платната увиснаха на мачтите. Пендер ругаеше под носа си, но заяви уверено:
— Пак ще задуха. Още малко и се измъкваме.
До сутринта останаха закотвени, за да не ги блъсне в скалите отливът. Нямаше вятър. Измъчваха ги съмнения, че Бел Горст може да ги е подгонил. Чак призори платната се поизпънаха и корабът някак излезе в открито море.
— Най-после… — изпухтя Пендер. — Да се омитаме, преди да ни е намерил.
— Закъсняхме — безстрастно го осведоми Осейон, покатерил се на мачтата въпреки огромното си тяло. — Виждам жълти платна в протока. „Кинжалът“!
Пендер настръхна.
— Да, хванаха бриза и са по-бързи от нас.