Джевандер се смъкна и протегна свободната си ръка, тя обаче не я достигаше. Видя през рамо най-близкия чакалот, един от най-големите. Нямаше спасение! Звярът се нахвърли.
Ботушите й стъпиха на нещо твърдо — пътеката! Талия издрапа бясно нагоре, но се хлъзгаше. Чакалотът можеше да докопа и нея, и Джевандер. Челюстите му стиснаха единия й ботуш, с рязко завъртане на главата си той смъкна с лекота ботуша заедно с чорапа. Талия усети изгаряща болка в глезена. Напираше нагоре по дъските, но този крак вече не я държеше. Чакалотът се устреми отново към нея.
Джевандер грабна една откъртена дъска и налетя срещу животното. Талия изпищя, но той не загуби равновесие, а заби назъбеното парче дърво в зейналата паст, дори се постара да го натика чак в гърлото на чакалота. Звярът изрева пронизително, щракна с челюсти и прекърши дъската на две.
Пръстите й докоснаха мазолестата длан на Джевандер. С изумителна за кльощавото му тяло сила той я издърпа от водата толкова шеметно, че за малко щеше да изкълчи раменната й става. Челюстите на чакалота щракнаха отново точно там, където тя бе била допреди миг, откършиха парче от подпората и няколко зъба се счупиха в крепящите я метални обръчи.
— Нагоре! — кресна Джевандер и задърпа замаяната Талия към все още здравата част на пристана.
Босият й крак кървеше и се провлачваше.
— Къде се бави Осейон, по дяволите? — изхриптя тя.
По пристана към тях вече пълзеше първият чакалот. Тук нямаше как да се защитят, нейните илюзии бяха безполезни срещу хищниците. Пендер си висеше от върха на своята подпора, задържаше го само яката на куртката. Под него се бяха скупчили чакащи зверове.
Джеви избута Талия да се покатери върху една подпора и се издърпа при нея. Обгърна я с ръце и тя си позволи да се отпусне за миг. И оцелелият роб се бе покачил при тях. Мъглата се сгъстяваше.
— Ехо-о! — долетя кух зов откъм водата.
— Това е Бел Горст! — настръхна Джеви. — Няма да му се дам втори път. Предпочитам да сляза при чакалотите.
Талия впи пръсти в ръката му.
— Не прави глупости. Мисли за Лилис.
В мъглата проскърцваше дървения.
— Това е „Хлапето“ — възкликна Пендер. — Познавам звуците. Ей, Осейон, насам! Ей!
И след няколко секунди пред тях се откри най-възхитителната гледка в живота им — „Хлапето“ полека доближи пристана, насочван умело от Ръждивия. Силно засраменият Осейон вдигна Талия и я пренесе в безопасността на кораба. Робът скочи от подпората върху палубата, Джеви стори същото миг по-късно. Хванаха Пендер, разпориха яката му и го освободиха, после го издърпаха на борда. Скоро се отправиха към кейовете на Ророс.
— Чудно си го намислил, Осейон! — заяде се разтреперената Талия. — Поне да ме бе предупредил някак! Ей толкова оставаше да попадна в търбуха на някой чакалот — показа тя с палец и показалец.
— Струваше си — успокои я Пендер. — Вижте кого намерихме!
Осейон се вторачи в ниския мъж, ахна и го прегърна. Джевандер седна на палубата, тръскаше глава и бършеше сълзите си.
— Жалко, че „Кинжалът“ се отърва — процеди Талия през зъби. Ръждивия изпъна ръка към мъглата.
— Гадината не стигна далеч. Мислех, че още първия път ще му видим сметката.
— Вие ли бяхте? — увери се тя. — Знаех си, че не съм успяла с илюзията.
— Принудихме го да заседне в плитчините, макар че не се знаеше кой кого. По едно време си рекох, че ще ни избута към рифовете.
Тук-там мъглата беше по-рехава и зърнаха красивия кораб, забил кила си в калта, обкръжен от десетки чакалоти.
— Там ще си останат — ухили се морякът, — защото си нямат лодка. Осейон се прокрадна в мъглата и сряза въжето. Май беше единствената му свястна работа през целия ден. — Войникът се подсмихна неловко. — Отливът започна, а приливът няма да стигне толкова нависоко още две седмици.
— Това утро мина добре — призна Талия. — Да отидем право в митницата и да подадем оплакване срещу него.
— Те си го кътат — изсумтя Пендер.
— Не забравяй, че леля ми е заместник-губернатор. Този път няма да му се размине, колкото и подкупи да предлага. Ох, кракът ми!…
Осейон опипа внимателно подутия глезен.
— Няма да ходиш през идните дни. Счупен е.
Талия остана две седмици при семейството си, но тревогата за Мендарк не й даваше мира. Той бе поискал да го чакат на петдесетия ден след заминаването му, само че принудителното излежаване заради счупения глезен беше разпалило любопитството й.
— Трябва да го намеря — реши тя един ден.