— Хависард по времето на Ялкара! — неволно потръпна Фейеламор. — Виждаме нейната дневна. Поне такава си я спомням. Надявай се, моли се спомените ми отпреди триста години да са достатъчни, за да я намерим каквато е сега, защото този начин за боравене с порталите крие рискове.
Гласът й секна. Тя залитна и се хвана за ръката на Мейгрейт.
— Помогни ми! Ние — фейлемите, можем да работим с прости творения, колкото и скъпо да ни струва. Задръж картината, докато аз търся пътя. Поеми я по връзката и я запази ясна в съзнанието си. Наблюдавай внимателно. Вероятно ще ти се наложи да поемеш всичко върху себе си на връщане.
Мейгрейт съхрани видението на стаята, а господарката й направи нещо, което нейният ум отказа да възприеме. Фейеламор изсумтя с нескрито задоволство, а следващото й действие беше не по-малко загадъчно. Изведнъж между двете с мощна въздушна вълна се отвори портал. Напорът на вятъра изтласка мъглата, замириса на сухо и застояло.
— Не я изкривявай! — прошепна Фейеламор. — Иначе никога няма да се върнем! Ох, как ме измъчва това!
Щеше да падне без подкрепата на Мейгрейт, която също отмаля внезапно. Нейната господарка изсмукваше силата й чрез връзката, но все едно я изливаше безплодно в реката.
— Спри! — кресна Мейгрейт и впи пръсти в едно от въжетата. — Ще убиеш и мен, и себе си.
Усещането за изсмукване прекъсна. Фейеламор се издърпа и стана. Блузата й беше подгизнала, лицето й беше като смъртна маска.
— Ще опитаме иначе. — Тя се вторачи в Мейгрейт. — Променила си се.
Гледаше неуверено, като че осъзнаваше как губи властта си. Мейгрейт се изсмя. У нея пак се разгоря пламъче, цялата се сгорещи от веселието.
— В Туркад ме принудиха да бъда предводителка, да заповядвам и да искам незабавно подчинение. Счупиха калъпа, в който ти ме бе напъхала. Този опит ме преобрази завинаги. Помни това следващия път, когато понечиш да се разпореждаш с мен безпрекословно. Твоето време свършва, моето тепърва започва.
— Не си видяла и малка част от оръжията ми! — изфуча Фейеламор, но предпочете да избегне свадата. — Да продължим. Сега и ти стъпи на камъка.
Мейгрейт подпъхна ходило под по-дребния крак на господарката си и усети с петата си неравната повърхност на камъка. Ходилото на Фейеламор потрепваше. Мейгрейт не я бе виждала толкова изцедена, откакто се опомниха след Големия събор.
— Добре ли си?
— Забранени дела! — шепнеше Фейеламор. — Ще си платя за това. — Тя направи жест с двете си ръце. — Ще се упражня няколко пъти, за да свикна с портала и да опипам защитата на Хависард. Ще отидем там, където Ялкара ме победи, а после избяга.
Колкото и да се напрягаше, тя не постигаше нищо.
— Виждам къде искам да бъда, но не и как да стигна там. Цялото пространство в онова място е разкривено. Прекалено слаба съм.
Коленете й се подгънаха и Мейгрейт трудно я задържа да не цопне в реката.
— Всичко е напразно — задъхваше се Фейеламор, вкопчена в нея. — Опитам ли още веднъж, не бих имала сила да използвам портала. Ще рискувам с образа, който вече имам.
— Прехвърли ми всичко — предложи Мейгрейт, уплашена за съдбата и на двете. — Покажи ми как контролираш портала.
— Не си готова!
— Вярно е! Не съм. По-готова съм обаче от тебе, а не искам да умра заради неуспеха ти. — Тя се бе опомнила бързо и се чувстваше все по-добре въпреки безплодните усилия на Фейеламор. — Покажи ми как търсиш мястото и точно как се мъчиш да проникнеш.
Другата жена съзнаваше, че е в безизходица. Образите се преляха по връзката. Мейгрейт потърси… и картината на Хависард изплува, устойчива като самата земя, но беше обгърната от огромна прозрачна ципа.
— Има закрила! — озадачи се тя. — Но… май ще намеря къде да минем през нея.
Фейеламор потрепери от нейната увереност. По-късно трябваше да й смачка самочувствието. Но сега единствено важно беше да проникнат в Хависард.
Мейгрейт все още не искаше да мине през портала, но се наслаждаваше на шанса да разгледа Хависард. Повече я безпокоеше състоянието на Фейеламор.
Тя отвори портала.
— Да се прехвърля ли?
— Не! — викна господарката й стъписана, сякаш се безпокоеше за нея. — Първа ще бъда аз, за да го закрепя в другия край. Това е най-опасният момент, особено за мен.
Тя прекрачи в портала и изчезна. Площадката се разлюля неудържимо. Мейгрейт се опря на коляно и едва не дръпна ходилото си от камъка. Усещаше колко опасно е прехвърлянето и за миг се изкуши да премахне опората на портала в този край, докато Фейеламор е в него. И да се отърве от неприятности веднъж завинаги. Не, това беше спасение за страхливци. Тя закрепи портала, за да не се гъне и свива, най-сетне бе стабилизиран и в другия край. Гласът на Фейеламор, променен до шепнещо грачене, я повика.