— Признавам, но аз съм предубеден спрямо зейните. Никога не съм крил отношението си. Мендарк се доверяваше на Хения, а тя предаде Съвета. Всички зейни са такива!
— Не знам какво да правя! — завайка се Каран. — В главата ми е пълна бъркотия.
Спускаха се предпазливо по стръмнината. Тук-там калта бе замръзнала и запазила отпечатъци от ботуши. Вървеше се трудно. От време на време нагазваха в хлъзгава глина. Стигнаха с пързаляне до подножието, където ги очакваше гората — тъмни стволове, тъмни клони, тъмни твърди листа дори през зимата.
Каран подреждаше спомените си от нощта, опитваше се да проумее какво се бе случило.
— Той си беше любопитко, още когато се срещнахме — говореше тя по-скоро на себе си. — За мен това любопитство стигаше до безочлива наглост. Задаваше въпроси, които никой не би трябвало да си позволява да зададе на непознат. Тогава се стъписах, но после се убедих, че винаги така се държи.
— Това е в природата му… присъщо е на всички зейни. И затова е майстор-летописец. Само че точно тази чудатост ги доведе до падение.
— Знаеш ли, че веднъж в Шазмак той дори се вмъкна в стаята ми да търси Огледалото? Побеснях, но после научих, че заклинанието на Емант е разпалило неутолимо любопитството му. Може би така е постъпил и Тенсор — и двамата са злоупотребили със слабостта му.
— Какво искаше да узнае Лиан?
— Попаднал на нещо в книга, която Емант му пробутал. Оттогава не го е споменавал, а аз не го разпитвах. Направо пощуряваше от тази съблазън — можел да намери ключа към една от великите загадки. Да де, велика според летописците, иначе едва ли има някакво значение.
— А той спомена ли точно какво го интересува? — попита Шанд доста равнодушно.
Каран сви вежди. Толкова се бе ядосала в онзи ден…
— Видял образа на някаква плоча…
— Тълкувателната плоча!
— Да, май това беше. Тя била ключът към каронската писменост, доколкото си спомням.
Старецът въздъхна шумно.
— Представям си какви страсти ще се разгорят в душата на един майстор-летописец… Ако успеем да преведем запазените архиви на кароните, пред нас ще се открият цели нови светове.
— Съвсем бях забравила, но след Катаза и неговото угодничене пред Тенсор…
— Не забравяй, че Тенсор го е заставил насила да му помага.
— Да, отначало! Накрая обаче Лиан му помагаше с голямо желание в замяна на знанията, които би могъл да получи от него. — Каран се вълнуваше все повече и не можеше да мисли ясно. — Каквато ще да е причината, той го направи! А може ли изобщо да има нещо вярно в историйката му как избягал от Нощната пустош? Кой би могъл да се изплъзне на Рулке?
— Той каза истината, каквато му е известна — натърти старецът. — Впрочем за какво щеше да послужи той на Рулке в Нощната пустош? Или е избягал, или Рулке го е пуснал да избяга. Не е ли все едно?
— Не е, защото аз съм виновна! Аз го изоставих там. Ще нося срама до края на дните си. А от снощи този спомен ме разкъсва отвътре! — Мислите й поеха в друга посока. — След това, което е сторил Рулке на зейните, ми изглежда невероятно Лиан да сключи сделка с него. По принуда… да! Но не и охотно. От друга страна обаче е твърде лесно да му се наложиш. Рулке не би се затруднил да смачка волята му. Щом и Емант успя…
— Не мога да те разбера, говориш много объркано — поклати глава Шанд. — Какво се случи снощи?
Тук пътеката заобикаляше ниския край на поредния рид и излизаше от гъстата гора на поляна. Под тях се спускаше стръмнина, по която дърветата растяха нарядко, и продължаваше в поредица от долини с дълбоки преспи. Шанд се облегна на един стърчащ камък и се загледа надолу.
— Такава бъркотия… — смънка Каран. — След Чантед той преливаше от самодоволство, аз пък бях постоянно наежена. Пак се почнаха онези кошмари с Рулке. С Лиан се скарахме, защото нещо ме прихвана, залостих вратата и не го пуснах в стаята. Може пак аз да съм виновна за всичко! И тогава двамата засънувахме едновременно настоящето и миналата зима, когато го призовах неволно. Май че тъкмо миналото проправи път към сегашното. Сънищата ни се сливаха, не можех да прекъсна връзката, а после се появи Рулке.
— Какво?! — Шанд я награби за раменете, впи поглед в очите й и я раздруса. — Рулке в плът и кръв? През портал ли дойде?
Тя се отскубна и изведнъж я обзе страх за Лиан.
— Не, само образ, но накрая взе да ми се привижда толкова плътен, все едно беше в стаята.
Тя разказваше, а старецът се омърлушваше.
— Пред това другите ти лоши новини направо бледнеят. — Той се отпусна на паднал дънер и се хвана за главата. — Ех, да бях се прибрал по-рано!