— Същински ужас, казвам ти. Почувствах се като разкъсана — сякаш едновременно бях в миналото, преди година, и в настоящето. Рулке се помъчи да ми наложи принуда чрез връзката с Лиан. Мъничко му оставаше.
— Но за какво му е власт над Лиан? — На Шанд като че му хрумна нещо крайно неприятно. Надигна се и продължиха по пътеката. — Впрочем защо ще използва Лиан, за да стигне до тебе? Май му е по-лесно да се вмъква във вече създадени връзки, отколкото да опитва с нови.
— Щеше да разполага и с мен, ако не бях опитала да строша черепа на горкия Лиан. — В този момент тя изобщо не изглеждаше объркана. — Трябва да се върна. Зарязах го да се въргаля в несвяст. Ами ако умре?
Тя се врътна, но Шанд я хвана за пеша на палтото.
— Почакай! Сега всичко ми е ясно. Бъркаш. Рулке е обсебил Лиан, както постъпи с Игър преди векове! Каквото и да говори или върши Лиан, колкото и убедителни да са оправданията му, в нищо не бива да му се доверяваш. Той вече не е твоят приятел, а кукла в ръцете на опасен враг. Пази се от него.
Каран залитна и се подпря на близкото дърво.
— Не се боя от Лиан. Никога няма да ми стори зло.
— Трябва да внимаваш с него! — настоя Шанд с глас, недопускащ възражения, и сприхавият й нрав пламна тутакси.
— Винаги си бил предубеден спрямо зейните. Затова си против Лиан.
— Познавам измените на зейните по-добре от всеки друг на този свят.
Враждебността му я вцепени.
— Не, няма да повярвам, че Лиан е такъв. А когато отида при него, как да се държа? Той ми вярваше, каквото и да се случи.
— Но нали от цял час ми разправяш колко си разтревожена!
— Исках само да споделя! — изхленчи Каран. — Остави ме, не съм те молила да се разпореждаш с живота ми.
Тя хукна встрани от пътеката, но Шанд я догони.
— Прекалено е важно, за да си позволиш детинско цупене.
— Не се цупя! — грубо отвърна Каран. — Не ми е по силите да се държа така с него, дори да си прав.
Старецът я изведе от гората на слънце. Накара я да седне на един зърнест отломък и тя плъзна пръст по грапавините. Шанд се загледа към пътя, погълнат от някаква душевна борба.
— Връщам се — отсече Каран. — Лиан е сам.
— Нищо му няма. Надникнах при него преди закуска. Задължително е да си изясним какво ще правиш.
— Единственият начин е да поговоря с него.
— Не! — изръмжа Шанд и си наложи спокойствие. — Само ще предупредиш Рулке. Нито думичка пред Лиан, умолявам те. Преструвай се, че нищо не е имало.
— Ти така ли се справяш със затрудненията си? — ядоса се Каран.
— В случая това е най-доброто.
— Не ти вярвам и няма да те послушам.
— Длъжна си — изрече той с предишната непреклонност.
— Съсипваш ме… — Тя се удари с юмрук по челото. — След всичко, което Лиан направи за мен! И да се е поддал на покварата, вината е моя.
— Той е отговорен за постъпките си.
— Допускаш страшна грешка.
— Нима някой познава зейните по-добре от мен? — горчиво промълви старецът. — Половината си живот прахосах да не ги изпускам от поглед.
— И все пак — ако се заблуждаваш?
— Не се заблуждавам.
Шанд се отдалечи малко по пътеката, после се върна, някак попрегърбен. Каран се изпречи пред него.
— Какво си намислил?
Той седна на леда и подпря глава на юмруците си. Не му беше леко да изтръгне думите от себе си.
— Ако това беше война…
— Но не е! — изсъска Каран. — Лиан е мой и ще го браня до последния си дъх. Срещу тебе също, ако ме принудиш, въпреки че много си ми помагал и съм привързана към тебе.
— Той трябва да бъде отведен в Туркад и проверен с всички средства, достъпни на Тайното изкуство.
— А после? Какво ще правите после с моя Лиан?
— В най-добрия случай ще бъде под денонощно наблюдение.
— Върви по дяволите! — бясно изкрещя тя. — Опита ли някой, ще се лее кръв!
— Каран — по-благо промълви Шанд, — ти не можеш да проумееш колко голям е залогът.
— Знам обаче какъв е моят залог! — Тя коленичи пред него. — Шанд, остави го под мой надзор. Нека го отведа в Готрайм. Дори ако той… ако той е какъвто казваш, там не може да навреди с нищо. Няма нито какво, нито кого да шпионира.
— Това не е игра, да ти е ясно.
— Да не си въобразяваш, че за мен е игра? Според тебе Рулке способен ли е да го принуди да върши неща, които бездруго не са му по силите?
— Не — с нежелание призна старецът.
— Може ли Лиан да си послужи с Тайното изкуство, или да борави с оръжие, сякаш отдавна е обучен за това?
— Не, разбира се! Обсебването не пренася дарбите или уменията на онзи, който го е наложил.
— Значи дори да си прав, Лиан не може да направи нищо друго, освен да слухти и да души наоколо. Как ще навреди някому, ако е в Готрайм?