Тя долепи ухо до единия, богат на желязо, камък. Искаше да се настрои към строежа му, както към заоблено късче от речно дъно, което би използвала за светлик. Наистина нямаше време, затова не се зае да оформя камъните, но наученото й стигаше да се захване с работата.
Подбра грижливо камъче от реката, отчупи парчета от върха на едната скална игла и основата на другата, също и от входа на пещерата. Приседна и ги издялка грубовато като четири части на яйце. После ги заглади така, че да пасват идеално, като напяваше в тон с природната им същност. Това занимание й отне остатъка от деня и началото на следващия, но Мейгрейт се трудеше търпеливо, нагласяше, проверяваше, полираше и пак проверяваше.
Фейеламор я навестяваше от време на време, раздразнена от бавенето и все по-хаплива в думите си. Мейгрейт се преструваше, че не я чува. Накрая остави четирите части, свали сребърната рамка на един светлик и я проточи в нишка, която прокара около парчетата, затегна я и ги съедини здраво. Стопли каменното яйце в дланите си, докато си представяше четирите съставки на своя портал — речното русло, прорязано в скалата, тясната паст на пещерата, двете игли от наситен с желязо лимонит.
За миг яйцето се търкулна в шепите й, после засия като светлик. Мейгрейт протегна ръка между иглите и усети как и двете придърпват косата й. „Ще успея!“
Не каза на Фейеламор, че е готова. Не смяташе и че е нужно да изпробва някак портала. Застана между камъните, загледана към шумящата недалеч вода, и почувства как кухината трепти и диша като жива. Какъв покой… Стисна яйцето и залюля ръце между двете игли. Открай време вникваше лесно в структурата на скалите и знаеше, че може да вземе от тези каквото й е необходимо. Тук беше като в свой дом.
Краткият ден избледняваше, от реката се надигаха изпарения. Около ръцете й мъждукаха червено-черни проблясъци. Призова в съзнанието си най-важния за нея образ от Хависард — спалнята, където бе намерила писеца и късчето хартия със загадъчното име Аелиор. Премина през мисловните действия, които Фейеламор бе споделила с нея толкова неохотно, отварянето на портала и задържането му. Всичко беше отчетливо като релеф върху камък.
„Мога да мина през този портал!“ Съсредоточи съзнанието си върху представата за Хависард и се опита да задейства портала. Нищо. Бе стигнала само до отделните му съставки.
В какво ли бе сбъркала? Започна отначало. „Може би не влагам достатъчно усилия?“ Повтори целия процес, но отново без резултат. „Или пък се престаравам…“ Появи се Фейеламор и я изпепели с поглед.
— За кой ли път се проваляш!
След миг се скри в гората. Мейгрейт си позволи да потъне във видения.
„Тръгнах в грешната посока, както би постъпила Фейеламор, но за моя портал това е неподходящо, разбира се. Нуждая се от нещо, с което да проправя път оттук до Хависард.“ Малките й съкровища — писецът и парчето хартия, бяха в джоба й, увити грижливо. Извади писеца, завъртя го с върха нагоре и докосна камъка. Призова картината от покоите на Ялкара, където този предмет бе лежал векове. В тази стая нямаше много следи от Фейеламор, нямаше да се надигнат свързаните с нея страхове, за да потиснат способностите й.
Пак си припомни начина за овладяване на портала. Сви пръсти около яйцето и повтори всичко наум. Готово! Затвори очи и пред мисловния й взор изплува спалнята на Ялкара. Мейгрейт потисна мимолетната неувереност и се опита да отвори портал. Никакво замайване, никакво изместване на реалността, никакво усещане за движение. Образът гаснеше във въображението й.
„Какъв провал… А не знам за порталите нищо повече. Изобщо не било лесно. Защо ли се присмивах на Фейеламор?“
Чак тогава забеляза, че около нея е топло… и прашно. Кихна. Отвори очи и се озова в непрогледен мрак. „Хависард! Успях!“ Прехвърлянето протече толкова плавно, че тя дори не се препъна, стъпвайки на пода.
Мейгрейт прибра яйцето и писеца, потърси в джобовете си светлик. Видя с радост, че е напипала онзи, който харесваше най-много — оформен от цял къс червен гранат, само с един мъничък недостатък в кристала. Тъкмо там бе вкарала сребърна тел до сърцевината. Червено-кафявата светлина подхождаше на настроението й.