— За какво ли е предназначена? — прошепна Каран.
— Кой знае? — вдигна рамене Шанд. — Но е безспорно, че надминава всички предишни устройства, които е измислял.
— Или точно това се стреми да ни внуши — възрази Мендарк, — щом толкова се е постарал да я покаже на Лиан. Тепърва ще видим дали ще му свърши работа. Схема в Нощната пустош, дори напълно завършена, не е същото като устройство, което действа в условията на Сантенар. Нали за да го направи тук, трябва да намери, добие, пречисти и оформи съвсем точно всички материали — метал, стъкло, керамика или каквито ще да са. Въпреки че Шазмак и гашадите са на негово разположение, това ще му отнеме месеци. Спомнете си, че Шутдар и незнайно колко аакими са се трудили едва ли не цяла епоха, за да създадат една малка флейта.
— Дано да си прав! — неприязнено му отвърна Игър. — Защото и ние сме на месеци път от Туркад или всяко друго място, откъдето можем да му се опълчим. Лиан, довърши разказа си. Нека чуем какво си научил за Рулке и как си избягал оттам.
Малиен обгърна със здравата си ръка раменете на Каран и двете седнаха една до друга. Жегата обаче скоро направи прегръдката им непоносима.
— Колко ли време остава?… — промълви Каран в краткото мълчание.
— Докато дойде Рулке ли? Малко! — натърти Мендарк.
Лиан заговори отново. За Мендарк беше особено интересно как Рулке е бранил портала.
— Колко близо бяхме до успеха! Ако Игър бе налучкал степента на силата, ако не беше паниката му, нищо чудно да бяхме постигнали целта.
— И ако този подъл летописец не му бе подсказал стратегията, с която да надделее! — изкрещя Игър. — Зейните се раждат предатели, както и ти сам се убеди с Хения.
— Премерване на силите на кръчмарска маса! — разкикоти се Мендарк. — Стига де, Игър, какво ново би научил Рулке за стратегията тъкмо от Лиан?
— Той е изменник! — злобно настояваше Игър.
— А защо и Лиан да не каже същото за нас, нали направихме всичко възможно да го затворим при Рулке? Но още не го е казал. Игър, никога няма да признаеш собствените си грешки, нали? Хайде, Лиан, слушаме те.
Той им описа как Каран бе избягала и отново всички притихнаха. Мнозина в бивака поглеждаха и двамата със съмнение, макар че сметнаха версията на Каран за по-убедителна. Мендарк се оживи, когато научи за неустойчивостта на Нощната пустош.
— Не съм и помислял, че ще се случи. Дали Нощната пустош няма да го довърши в края на краищата? Ех, ако е така…
— Не бих разчитал на това — излая Игър. — Да чуем всичко, летописецо.
Разказът за собственото му бягство срещна незабавен отклик. Игър се изправи със скок.
— От мен да знаете, продал се е на врага! Стъпчи малкия скорпион, докато е време, или неизбежно ще ни ужили и големият!
И Лиан се изправи мигновено. Всички млъкнаха сащисани. Ръката на Каран посегна към ножа на колана й, но пръстите на Талия стиснаха китката й като менгеме.
— Позволяваш си твърде много, Игър — студено изрече Талия. — Законът е в сила и тук, не само във владенията на Мендарк. Ще го разпитаме както се полага. И ако решим, че наистина ни е предал, ще отсъдим с общо съгласие какво да бъде наказанието. Не съм ли права, Мендарк?
Каквото и да бе мнението му, Мендарк нямаше да позволи на Игър да му заповядва.
— Така е! Оставете го да довърши каквото има за казване. Лиан, трябва да знаеш, че ще претегляме всяка твоя дума.
Лиан продължи със заекване и запъване — съзнаваше, че се бори за живота си. Този разпит беше по-тягостен от всяко унижение, което бе изтърпял заради произхода си. Не научиха нищо повече от него, нито прозряха принудата на Рулке, заложена дълбоко в съзнанието му и за която Лиан дори не подозираше.
— Сега ми обясни отново как избяга — троснато нареди Игър. Заяждаше се за всяка дреболия и накрая отсече: — Не съм удовлетворен.
— Десет пъти ви разказах все същото! — избухна и Лиан.
— Достатъчно, Игър! — намеси се Мендарк. — Каран, Лиан… отдръпнете се за малко. Лиан, дай ни всичките си книжа и дневника.
Прочетоха ги дума по дума, особено бележките за портала на Тенсор.
— Още има да обсъждаме — заяви Мендарк. — Знам, че Рулке е изтощен, но въпреки това възможно ли е било дори един от тях да избяга? А двамата по отделно… това е извън пределите на достоверното. Не откривам обаче никакви противоречия в отговорите му.
— И аз — съгласи се Шанд. — Но зейните са изпечени лъжци, всеизвестно е. Как някой би устоял на Рулке, камо ли пък Лиан? Нали се е съгласил да помага на Тенсор?
— Рулке може да ги е пуснал — наблегна на думата Малиен.