Тя задряма и се събуди пак. Отиде при вратата да се разтъпче. Платнището все така бумтеше от вятъра. Някой бе запушил повечето пролуки около вратата, но прахът проникваше вътре.
Осейон и Шанд играеха на зарове, издялкани от сол. Мендарк сумтеше насън в един ъгъл. Игър и Баситор прекарваха повечето време в разговори, сврени в дъното на пещерата. Встрани Аспър се занимаваше с гърба на Тенсор, както всеки ден, но нямаше голямо подобрение въпреки грижите му.
Каран се прокрадна да види какво прави Игър. По-навътре пещерата се разделяше на множество ниши. Игър и Баситор бяха избрали най-усамотената. Каран се плъзгаше с гръб, долепен в стената, и успя да ги доближи.
Баситор седеше с гръб към нея, но лицето на Игър се виждаше. На неравния под между тях бе сложен гаснещ полека светлик от Катаза, а върху него — необикновено устройство от тел и късчета кристал. Приличаше на кръгла кошница. По-голям кристал по средата проблесна в рубинено червено, когато тя наклони глава. Предположи, че е изрязан от остатъците на вече безполезния увеличител.
Дарбата й я предупреди с внезапна тревога. Премести тежестта си на другия крак и бучка сол изхрущя. Баситор закри с месестата си длан светлика, обърна се и и викна грубо:
— Махни се, дребна натрапнице!
Каран се върна още по-неспокойна в осветената част на пещерата.
Много по-късно сънят й бе прекъснат от смразяващ стържещ писък. Подскочи и се огледа трескаво, защото знаеше, че звукът излиза от гърлото на Лиан. Пещерата тъмнееше, малко оставаше до изгрева. Никой друг не беше буден, нито пък показваше да е чул шума.
Напипа собствения си светлик, който Мейгрейт й бе дала още във Физ Горго. Талия го бе донесла чак от Туркад. Видя, че Лиан спи. Реши, че просто му се е присънило нещо гадно, и пак легна.
Но след малко я стресна свистящо съскане като от прегрят чайник. Лиан лежеше на хълбок и наглед още спеше, само че тялото му беше вдървено като прът. Въздухът, излизащ през стиснатите му зъби, пораждаше този звук. Очите му се блещеха, пръстите му се впиваха в дланите.
— Лиан, какво ти е? — прошепна тя.
Той стисна ръцете й в такъв гърч, че очите й се насълзиха. И изведнъж тя проумя всичко. Издърпа насила ръцете си и се развика:
— Малиен! Шанд! Станете веднага!
После налетя към дъното на пещерата. Зад нея замъждукаха светлици, всички се измъкваха припряно от постелите.
Баситор й се изпречи, двойно по-едър от нея. Без да се замисли, Каран наведе глава и я заби в корема му. Аакимът изхърка и се преви.
Заобиколи го тичешком. Приклекналият Игър вече се изправяше. Кошницата от тел и кристал бе сложена на главата му, но сега искреше призрачно. А рубинът по средата сияеше подобно на мъглявината-скорпион в небето.
Игър не прекъсна потока от думи, които мърмореше. Зад нея Лиан изврещя по-силно. Каран грабна бастуна, с който Игър се подпираше при ходене, и цапардоса кошницата. Тя се огъна за миг, но после формата й се възстанови.
Игър изпружи ръката си със свит юмрук. От стената до нея се разхвърчаха парчета сол. Каран знаеше, че такъв майстор на Тайното изкуство може да я убие с един изблик на насочена енергия, успееше ли да налучка къде е застанала.
Метна се настрана и заби края на бастуна в корема му. Игър се сви на кълбо и тя пак стовари бастуна върху кошницата, за да я събори от главата му. Успя да нанесе два точни удара, после някой я награби отзад и стегна ръце около тялото й.
Тя се мяташе и риташе, но не можеше да се отскубне от якия Баситор. Бастунът падна на пода. От натиска ребрата й изпукаха.
Игър се пресягаше към нея, устройството на главата му грейна още по-ярко. Зад очите й избухна болка. Каран отчаяно се опитваше да си поеме дъх. Реши да попречи на Игър, като насочи дарбата си към устройството, но съзнанието й помръкваше.
Едното й стъпало случайно се опря в стената и Каран се отблъсна с последни сили. Баситор залитна назад и повторният опит на Игър да я порази само пръсна сол навсякъде.
— Задръж я да не мърда! — дрезгаво заповяда Игър.
Ръцете му шареха, накрая той напипа бастуна и го вдигна над главата си.
Изведнъж Баситор изгрухтя и се свлече.
Зад него стояха Шанд и Осейон, който разтриваше юмрука си. Шанд смъкна кошницата от главата на Игър и захвърли бастуна надалеч.
17.
Храбростта на отчаянието
Не научиха какво бе искал да постигне Игър — да изтръгне истината от Лиан против волята му, да обладае съзнанието му или направо да го заличи. Той отказваше да признае въпреки заплахите на Мендарк. Предупредиха го да стои настрана от Лиан, а Малиен скастри Баситор, но нищо друго не можеха да сторят.