Лиан помнеше само заслепяваща болка, която сякаш го бе връхлетяла от всички страни. Посегателството го бе разтърсило така, че не искаше да говори за това дори с Каран. Натрошиха примитивното устройство за засилване на усета и изхвърлиха частите му в дълбоки пукнатини.
— Ако Игър пак се добере до човек с тази дарба, пази се! — каза Малиен на Каран.
Каран знаеше, че Игър няма да се откаже. Единствено нейната бдителност можеше да опази Лиан. Но и тя губеше по малко доверието си към него. Какво ли бе правил все пак през онези пет дни при Рулке?
Поредният нерадостен ден отминаваше. Навън бурята виеше неудържимо. Всички се умърлушиха, затворени насред огромната пустиня, безпомощни. А техният враг можеше да вилнее из света на воля. Храната и водата бяха на привършване.
— Колко ни остана? — обади се Мендарк.
Аспър за кой ли път броеше меховете с вода.
— Най-много за осем дни.
— Талия, колко път има до езерата?
— Десет пъти ме питаш, а отговорът си е все същият! — озъби се тя. — Осем-девет дни!
Малиен заговори на висок глас, за да я чуят всички:
— Все още може да стигнат, ако тръгнем веднага.
— Как да излезем в тази буря? — възпротиви се Шанд. — Няма да оцелеем и един ден.
— Бавим ли се тук, пак няма да ни бъде.
Никой не продумваше.
— Ако не бяхме обременени… — накрая подхвърли Игър.
— Брей? — изгледа го Мендарк. — И какво предлагаш? Да захвърлим Тенсор или Селиал?
— Или пък Лиан! — сопна се Игър. — Слабаците бездруго може да умрат. Защо да не помогнат със смъртта си на силните?
— Аз пък бих казал, че е добра идея да се отървем и от слепците — зловещо натърти Мендарк.
— Никого няма да изоставяме — прекъсна ги Малиен.
— Губим си времето — сопна се Мендарк. — Щом и без това се налага да се свираме тук, хайде поне да помислим как да се борим с Рулке. Не е изключено все пак да оцелеем, а в такъв случай ще се нуждаем от оръжие, което да противопоставим на неговото творение. Шанд, извади Огледалото, да видим ще ни покаже ли нещо.
Шанд явно не гореше от желание, но измъкна Огледалото на Аакан от калъфа. То се разгъна със силен звук. Каран надникна над рамото на Мендарк, но зърна само отражението на лицето си.
Мендарк го сложи на пода и го задейства с докосване на показалеца си. Каран и преди бе виждала тези образи. Мрачни пейзажи от Аакан и нищо повече. Аакимите обаче се избутваха един друг в стремежа си да разгледат по-добре родния свят на своята раса, на който съвсем малко от тях бяха стъпвали. Не само в очите на Малиен заблестяха сълзи.
— Някой от нас може ли да борави с него? — тихо попита Мендарк.
— Уви, не — въздъхна Малиен.
Никой не се пресегна към Огледалото.
— Ама че полза имаме от него! — язвително промълви Каран. — И от вашето Тайно изкуство! Защо си го оспорвахте толкова време, ако никой от вас дори не знае за какво е предназначено?
Игър се взря враждебно в нея, протегна дългата си ръка, вдигна Огледалото от солта и каза:
— Така шпионирах враговете си. — Мендарк го изгледа свирепо. — Но на него не може да се разчита винаги.
Игър примижа и доближи Огледалото към очите си. Опипа ръба и натисна символа в ъгъла. Металният лист се опразни, после се появиха солените равнини и изваяните от вятъра възвишения в околността. Изображенията се сменяха, но макар че половината лице на Игър се вцепени от напрежение, той не изтръгна от Огледалото нищо освен сцени от Сухото море.
Мендарк увещаваше Тенсор да сподели с останалите какво знае за Огледалото. Аакимът, прегърбен в една ниша на пещерата, се преструваше на глух.
— Летописецо, ето ти възможност да изкупиш вината си — обърна се Мендарк към Лиан. — Ти какво узна от Тенсор, докато му помагаше толкова охотно?
Лиан излезе напред неловко, искаше му се само да се пъхне някъде в сенките.
— Научих, че е изработено на Аакан в древността и е помагало за виждане надалеч. Лично Тенсор го е пренесъл тайно на Сантенар, рискувайки живота си. — Поколеба се, май за пръв път в живота си се смущаваше пред своите слушатели. — Открай време се смята, че то съдържа сила, но не е вярно…
— Ха, заблудили са те! — вметна пренебрежително Игър.
— …то обаче е съхранило безброй тайни — продължи Лиан, — стига някой да намери ключа към тях. Повечето са скрити, дори Тенсор не успя да ги намери. — Пак се запъна, опитваше се да си припомни нещо. — Почакайте! Фейеламор каза, че разполага с ключ и той е в Туркад!
— В Туркад?! — смаяно повтори Мендарк.
— Истински ключ ли? — с недоумение попита Талия.
— Само това каза.
— Друго научи ли? — подкани го Мендарк.