Но не и Каран. Пустотата кипеше от кошмарна жестокост, не можеше да има нищо по-чуждо на нейния беден, но безметежен живот в Готрайм. Бездруго я спохождаха страшни сънища.
— Световете ни бяха сполетени от всички тези беди, защото се набърквахме там, където не биваше — завърши Тенсор. — Два пъти и аз се замесих в това. Не можете и да си представите какво зло ще си навлечете.
Отметна глава, напрегна ръце и мургавото му лице потъмня още повече от усилието. Но само волята не можеше да го изправи. Притичаха двама аакими и той ги отпрати с яростен жест, от който едва не тупна на пода.
— Ей, ти, момиче! — той посочи Каран. — И двамата сме затънали в тази история. Ела с мен. Трябва да ти призная нещо.
Уплашена, но и учудена, Каран го хвана за ръка и двамата излязоха в бурята.
18.
Скъпоценното зло
Лиан понечи да тръгне след тях, защото не знаеше как ще постъпи Тенсор с Каран в отчаянието си, но Шанд притисна рамото му с длан.
— Стой си тук! Не те засяга.
— Безпокоя се…
— Много пречки има пред помирението им, но Тенсор няма да й посегне. А и ти си ни нужен.
— Защо?
— За да обмислим новото предложение — подсети го Мендарк. — Ела с нас в дъното на пещерата.
— Ще обсъждате това пред един шпионин? — не можа да повярва Игър. — За нищо не му вярвам!
— Както и аз на тебе — напомни Мендарк. — Знанията на Лиан са ни необходими.
Мендарк, Игър, Талия, Малиен и Лиан отидоха в другия край на пещерата. Селиал ги изгледа като белокос призрак и не пожела да се присъедини.
— Този замисъл е налудничав! — започна Игър. — Липсват ни и уменията, и находчивостта на Шутдар. Вероятно има и тайни на майсторството му, които няма да научим никога. Да речем и че е невъзможно флейтата да бъде сътворена тук. Спомнете си, че първата е направена на Аакан.
— Дори да я направим, може да не ни достигне изтънченият усет, за да я употребим — вметна Талия. — Както не достига на Рулке.
— Тези неща често са недостъпни за силните и мъдрите — възрази Малиен. — Понякога е задължително боравещият с такъв предмет да е неук, да разчита единствено на интуицията или вродената си дарба… но и тогава се изисква поне някаква подготовка.
— Тъй… Начинанието може да се окаже неосъществимо — обобщи Мендарк. — Ще се опитаме ли, като рискуваме да пропилеем цялата си сила, въпреки че може би е по-разумно да я вложим в по-обикновени средства за защита?
— Не ви препоръчвам — подчерта Игър. — Флейтата е минало. Няма да го върнем. Колелото се завъртя прекалено, но не към началната си точка.
— Но нали ни е потребно оръжие срещу Рулке?
— Да си направим друго! — кипна Игър. — Флейтата е творение на Аакан, не на Сантенар.
— Тя е принадлежала и на Аакан, и на Сантенар — поправи го Мендарк, — защото Шутдар се е усъвършенствал тук. Той е бил човек! Един от нас.
— Не, не и не! — упорстваше Игър. — Как ще воюваме срещу Рулке със собственото му оръжие?
— А ти какво ще предложиш? — заяде се Мендарк. — Все се опираш на миналото в търсене на сигурност, предпочиташ остарялото, вместо да изучаваш новото.
— В това се коренеше първият раздор между нас — в прилив на враждебност изсъска Игър. — И тепърва ще търся възмездие за него.
— Съмнявам се! — Усмивчицата на Мендарк беше ясен знак колко малко го безпокои Игър. — Ти вече не си господар дори на себе си.
Игър сви юмруци. Лиан поглеждаше ту единия, ту другия. С всеки ден Игър се отчуждаваше и озлобяваше, до голяма степен и заради откровеното презрение на Мендарк. Игър се боеше до полуда от Рулке, Лиан пък се боеше до полуда от Игър.
— Миналото ни подведе! — продължи разпалено Мендарк. — Сега разкрихме, че Нощната пустош още в самото начало е била уязвима. Нека се обърнем с лице към бъдещето, за да сътворим нова флейта по нов замисъл.
Талия обаче мислеше повече как да постигне съгласие между тях.
— Чуйте ме и двамата. Не е толкова важно кой от вас е прав. За мен е очевидно, че трябва да преценим всички възможности и да изберем онзи път, който приляга най-добре на нашите нужди и предимства. Ако изходът е да направим флейтата, по стар или нов замисъл, нека се заемем с нея и да отложим края на спора за времето, когато извоюваме Сантенар… или го загубим завинаги.
Шанд кимна.
— Добре, отказвам се от възраженията си — промърмори Игър, макар и да бе ясно, че няма да го направи. — Но как ще се сдобиете със златото?
Малиен се обади от нишата си:
— И ние — аакимите, не можем да се крием от отговорностите си. И ние все търсехме убежище в миналото, за да отложим някак бъдещето. Досущ като тебе, Игър. Прекалено дълго бягахме от дълга си, като го прехвърляхме на Тенсор, вместо той да изпълнява волята ни. И нашето минало си отиде безвъзвратно. Трябва да си намерим ново място в света. Дори и да се провалим… Какво можем да загубим? Ще ти помагаме, Мендарк.