— Стани и спаси името си!
Тенсор се напъна да се надигне, но се отказа. Надникна в смразяващите очи на Каран, опита отново и застана на колене. Кожата му имаше неприятен, сивкаво-жълт оттенък, от челото му падаха капки.
— Не мога. Боли…
— Боли?! Че какво е болката пред гордостта на аакимите? Какво е тя пред честта? Да върви по дяволите твоята болка. Тенсор, когото познавах, не би допуснал тя да му се наложи. Ако ти е останала смелост — изправи се.
Тенсор клекна и се подпря на дланите си. Насили се и тупна на колене. Напрегна се. Падна. И отново. Слабостта надделяваше. Каран не можеше да направи друго, освен да го пронизва с поглед, макар че се мразеше. Нямаше смисъл да го изтезава, ако наистина не можеше да се изправи.
— Ако ти е останала смелост… — прошепна тя пребледняла.
Аакимите се размърдаха зад нея, но Шанд пак ги накара да спрат. Тенсор направи върховно усилие, преодоля болката и изтощението до пределите на своята жизненост и далеч над тях. И падна. Взря се в нея от земята — стар и обезверен.
— Ще… ще ми помогнеш ли?
Това беше мигът. Каран се наведе, прегърна го през кръста и се помъчи да го вдигне колкото се може по-внимателно. Той залиташе, но се изправи и опря длани на раменете й. Още на първата крачка щеше да се препъне, но тя го задържа. Постояха така, да събере сили, после се смъкнаха бавно покрай останалите и се отправиха към пещерата.
Тенсор постоя до носилката си, облегнат на рамото й.
— И как би искала да спася името си? — попита благо, макар и грачещо.
— Още не знам, но ще дойде ден, когато ще бъдеш призован.
— Ще се отзова — рече й Тенсор.
Помогна му да легне и той заспа дълбоко.
Но до края на нощта и през остатъка от похода в солената пустиня Каран все умуваше какво й е направил, каква е могла да бъде и какво представлява сега. Трикръвна — безумно, срамно създание. И у нея избуя недоволството от себе си, заради онова, което бе загубила завинаги. Усещаше в душата си празнота, която не можеше да запълни.
В другия край на пещерата споровете не стихнаха и с изгрева. Лиан слушаше, омаян от драмата, и трупаше всичко в безупречната си памет за своето „Предание за Огледалото“. Това го ободряваше. Щеше да състави двадесет и третото Велико предание. И то щеше да носи неговото име.
— Но с какво си помогнахме досега? — казваше Талия. — Не знаем как да създадем флейтата, нито как да я използваме.
— С втория проблем ще се занимаваме после — успокои я Мендарк. — Нека първо я направим.
Млъкнаха за кой ли път. По платнището съскаха кристалчета, запратени от утринния вятър.
От ъгъла се обади скърцащият, неуверен глас на Тенсор:
— Аз знам точно как бе сътворена флейтата. И мога да ви науча, но в края на краищата нищо добро няма да излезе от това.
— Ти! — слиса се Мендарк, но дали от готовността му да помогне, или от знанията му, не стана ясно.
— Когато кароните завладяха нашия свят — продължи немощно аакимът, — ние се превърнахме в низшата раса, прислугата. На нас се падаше черната, неприятната работа. Имаше много досадни дреболии за вършене при създаването на флейтата и на Шутдар му дотягаше. Аз бях неговият помощник. Нима бих могъл да забравя?
— Как тъй не направи и една за себе си, щом си знаел как? — недоверчиво попита Мендарк.
— На Аакан нямах възможност. А щом дойдохме на Сантенар, нямаше за какво да ми послужи. Отначало бяхме щастливи тук. Никога не сме се домогвали до власт, искахме свобода. А след появата на Възбраната вече нямаше смисъл. Пък и не можех да си набавя ааканско злато. Другото не върши работа.
Той затвори очи и заспа.
Впуснаха се в дълго обсъждане.
— Може ли да се разчита на него, как мислите? — чудеше се Шанд. — Ако не, за нищо на света не бива да прибягваме до неговата помощ.
— Винаги е бил почтен по своему — увери го Мендарк. — Доколкото един велик предводител може да остане почтен. Естествено, ще гони своите цели. Но дори паметта да не го подведе, ще успее ли в направата на самата флейта? Кои са четирите неща, които трябва да намерим или научим? — Той започна да отброява на пръсти. — Първо, достатъчно количество злато от подходящия вид. Второ, похватите за създаването на флейтата. Трето, как да я употребим. Четвърто, човекът, който може да я използва. Имаме някакви следи и надежди за първото и второто. Да видим как ще се справим. Намерим ли злато и сдобием ли се с флейтата, ще имаме време да се тревожим дали сме способни да извлечем полза от нея. Може би това е една от тайните на Огледалото.