— Притежава една пета — веднага се навъси Пендер.
Не би искал за партньор никого освен Талия, предпочиташе обаче да не дели „Хлапето“ с друг.
Талия се качи на кораба и се здрависа с Пендер. Той гледаше неловко, като че нещо го смущаваше. Тя пусна ръката му и Пендер заговори тутакси:
— Всичко е описано в счетоводните книги, ако желаеш да провериш сметките. Уви, имахме големи непредвидени разходи…
— Загубихме пари ли?! — престори се на потресена Талия. — Не съм очаквала това…
Пендер я погледна надменно.
— Никакви загуби, разбира се! Тарифите за товарите скочиха колкото мачтата на кораба ни заради тази война. Не съм някакъв си глупак или мошеник, нали така? Имаме печалби, но едва достигат жалките триста процента. Почти не си струват рисковете. Обещавам ти, че следващото плаване ще ни донесе по-големи приходи.
— Да, почти не си струват рисковете — жизнерадостно се съгласи Талия. — Е, ние пък искаме да отидем до Крандор и обратно, щом успееш да подготвиш „Хлапето“ за това пътуване.
— Крандор! — Очите му засияха от алчност. — Миналата седмица ме питаха колко ще струва превозът дотам. Човекът за малко да падне от стола, когато му казах. След такова плаване ще си мерим парите с ръчна количка.
— Кога ще си готов?
— Корабът си има всичко освен вода и прясна храна. Ако желаете, ще отплаваме още утре. Доставчиците във Флуд обслужват клиентите си чевръсто, за разлика от някои други места, които не искам да споменавам…
За миг погледът му натежа.
И Талия не искаше да си спомня за приключенията в Ганпорт.
— Не вярвам Мендарк да бърза чак толкова. — Тя потупа Пендер по рамото. — Сега ми кажи търсил ли си бащата на Лилис?
— Ах, Лилис…
Каран се изненада от жалната нотка в гласа му.
— Колко ми липсва! — въздъхна Пендер. — Все се питам как е тя. Голямата библиотека не е място за деца. Защо да се свира сред прашни рафтове и да говори само със съсухрени книжни червеи?
— На Лилис тъкмо там й е мястото — успокои го Талия. — Навирил е добър старец. Ще се грижи за нея. Та какво научи за баща й?
Нова въздишка.
— Взирах се във всеки моряк във всяко пристанище, разпитвах във всяка кръчма, но нищо полезно не чух. Много време е минало, откакто са го пленили. Седем години, нали така! — Поклати глава. — А поробените моряци не живеят дълго. Не се съмнявам, че е мъртъв.
21.
Мостът на небесната дъга
Стояха пред тезгяха в странноприемницата „Тайфунът“ и Мендарк се пазареше за плащането.
— Искам самостоятелна стая — рече Каран, преди да се усети, и затаи дъх.
И в най-добрите моменти отношенията й с Мендарк се крепяха на лицемерна учтивост. Нямаше да се учуди, ако той й натриеше носа, че бедняците не могат да бъдат придирчиви. Дълговете й бяха станали толкова главоломни, че бе престанала да ги брои. Жадуваше да се махне и от мислите за тях, и от всички наоколо. И най-после да поеме живота си в ръце.
Мендарк само я изгледа питащо и кимна. Лиан я зяпаше уязвен, но тя нямаше сили за обяснения. Взе ключа, втурна се по стълбата към стаята си, заключи вратата и се просна на леглото, вперила поглед в тавана. Спокойствие! Благословена самота! Превъзходно… Но още по-добре щеше да се почувства след гореща вана. За последен път се бе къпала истински в Катаза. Грабна сапун и кърпа и се завтече към банята, за да не я изпревари никой.
След това се заключи отново и се върна към мислите, гонещи се из главата й по целия път дотук. Що за дарба притежаваше, та Рулке се стремеше така безмилостно да я покори на волята си? Какво бяха правили Лиан и Рулке в Нощната пустош? Дали отговорите не бяха свързани? Знаеше ли Рулке, че тя е трикръвна? И какво толкова неповторимо имаше у трикръвните? Не смееше да пита, за да не заподозре някой истината.
Лиан се обиди в първия момент на желанието й да е сама, но скоро свикна с положението. Отделната стая му предоставяше такова богатство от време, че той потъна в работа по сказанието си. Това също дразнеше Каран. Колко лесно се приспособяваше този противен тип! Поне много по-лесно от нея, защото въпреки всичко той й липсваше, особено нощем.
Мендарк наистина не бързаше да се отправи на изток. Останаха няколко дни в „Тайфунът“ — голяма, удобна и яка сграда в старинен стил, с дебели каменни зидове, керемиден покрив, широки тераси и малки прозорци, заради които винаги беше сумрачно вътре. Странноприемницата се намираше на височинка пет-шест крачки над широката крайбрежна улица до пристанището. Времето беше ясно и следобед морският бриз правеше по-поносими лъчите на напичащото слънце.