Каран се настрои делово и мрачно.
— Аз пък нямам нищо, дори пукнат грайнт. Не искам и да мисля колко съм задлъжняла на Шанд. Ще се прибера разорена.
— Мога да продам това-онова — призна Лиан. — Взех някои дреболии от Катаза.
— Де да бях взела и аз! Потънала съм в дългове.
Щом опразниха паниците, попиха остатъка по дъното със залци жълт хляб, поседяха малко над халбите с бира и се качиха на горния етаж. Вятърът все повече се развилняваше, изсипваше се проливен дъжд.
Каран спря пред стаята си, неочаквано прегърна за миг Лиан и каза припряно:
— Трябва да си събера нещата.
Затръшна вратата под носа му и той само се почеса по темето. Каран бе изпаднала пак в лошо настроение, явно се безпокоеше за Шанд, който беше в морето насред буря. Но какъв смисъл имаше да се подготвя багаж, докато не се появи кораб, с който да отпътуват? Но той отдавна бе свикнал със своенравието й и отиде в стаята си. Там натъпка вещите си в торбата за минута, смъкна дрехите, угаси фенера и се пъхна под завивките.
Напоследък си бе лягал все след полунощ и сега не можеше да мигне. Лежеше в тъмата и слушаше шумотевицата на бурята. Покривът проскърцваше, а такъв порой той дори не помнеше. През комина падаше толкова вода, че празното огнище се наводни и осаждена локвичка пропълзя по дъските.
Вятърът се надигна до разтърсващ вой. Капаците на прозореца се раздрусаха. Лиан запали фенера и стана да погледне. Едното стъкло беше спукано от нещо, пробило капака. Вероятно носен от свирепия вятър голям клон. Върна се в леглото.
Мислите му все се въртяха около Рулке и Каран. За какво му е притрябвала на карона? Неусетно засънува с отворени очи — отново беше в Нощната пустош, Рулке му говореше и имаше пълна власт над него, а Лиан се кланяше усмихнат и мълвеше: „Да, съвършени господарю.“
Това видение — хем блажено, хем зловещо, бе прекъснато от силен шум и блъскане в гърдите. Той се стресна замаян и се намери на пода в локвата. Ураганът беснееше и отначало му хрумна, че покривът вече е отнесен. Но фенерът до леглото мъждукаше и той видя голата Каран.
— Какво става? — попита я сащисан. Болеше го и главата.
— Ти сънуваше! — разфуча се Каран. — И сънят ти никак не ми хареса!
Лиан нямаше представа за какво говори тя и дори се усъмни дали внезапно не е станала жертва на безумието. Собствените му мисли се разбъркваха. Защо го зяпаше с такъв бяс и подозрение, защо се тресеше цялата? Лиан не помнеше съня и не разбираше ужаса, обзел Каран. Не знаеше и че думите му във видението са досущ като отговора на гашадите, когато Рулке ги бе пробудил, докопал се до съзнанието на Каран. Сега чрез Лиан ли се опитваше да установи връзката? Тя явно нямаше да открие отговора в опулените му очи.
— Не мърдай оттук и не заспивай! — заповяда му, уви се с одеяло и изтича навън.
Той се тръшна в леглото и впери поглед в тавана. Мръзнеше, главата му тежеше.
Каран се върна скоро, понесла раницата си в едната ръка и ботушите в другата. Остави ги зад вратата, която залости грижливо. Лиан ту тракаше със зъби, ту се препотяваше.
— Жаден съм… — помоли прегракнало.
Тя сипа вода в нащърбена чаша и я поднесе към устните му. Той изгълта половината на един дъх и се отпусна с пъшкане.
— Благодаря ти, че дойде — прошепна. — Остани, моля те.
От докосването на пръстите му гърбът й настръхна приятно.
— Ще остана, разбира се. Не биваше да те изпускам от поглед. Направи ми място.
Още щом се намести при него, целият свят наоколо сякаш побесня. Вятър като нерушима стена разлюля странноприемницата до основите. Спуканото стъкло падна навътре и през цепнатините в капаците пръснаха разпрашени капки.
Каран изруга.
— Какъв ужас…
— Нали уж си любителка на бурите! — заяде се Лиан и побърза да се търкулне от леглото, за да събере подгизналите си книжа. И от тавана падаха капки. Гредите скрибуцаха измъчено над главите им. През прозореца пак бликнаха фонтанчета.
Каран знаеше колко са му скъпи всички тези писания и се разшета да му помогне. Скимтенето и пищенето на покрива ставаха все по-плашещи.
— Лиан! — изврещя тя в ухото му. — Май е свършено с покрива. Веднага под леглото!
Леглото бе огромно и тежко и под него имаше много място. Каран се пресегна и придърпа юргана, за да се увият, защото бяха съвсем голи. Върза торбата си за единия крак на леглото. Лиан натъпка дневника и документите в торбата и омота вървите й около кръста си.