А толкова силни угризения, както за съдбата на тази област, тя не бе преживявала. Сред окупираните от Игър земи тъкмо Банадор имаше най-малко общо с делата и замислите му — хората там се занимаваха със своята си работа и никога не посягаха към благата на съседите си. А сега всичките им несгоди се дължаха на едно-единствено нещо — открадването на Огледалото от Мейгрейт. Но ако потеглеше с войските натам, щяха да загинат хиляди, областта щеше да бъде разорена… дори при победа. Товарът на предводителя май щеше да я смачка накрая.
Даде знак на вестоносеца да влезе. Той беше висок и привлекателен мъж със светлоруса коса и петна от сажди по униформата. Мейгрейт бе научила, че е кадърен младеж, който познава добре Банадор. Макар да имаше трапчинки до ъгълчетата на устните си, не стоеше засмян пред нея. Мълвата й приписваше суров нрав и той искаше да отговори по-скоро на въпросите й.
— Аз съм Дилман, лар — обърна се към нея почтително вместо по име. — Нося донесения от капитан Траунс в Банадор.
Отдаде чест и й връчи навитите на руло съобщения. Мейгрейт не ги разгърна веднага.
— Дилман, какви са новините от Банадор?
Той изопна рамене и заговори сковано.
— Положението е лошо, лар. Преди три дни Втора армия се нахвърли с всичките си сили срещу нашата бригада. Дадохме много жертви. Сега Втора армия заема голяма част от подножията в Бандор и застрашава нашите позиции на изток и на юг.
— Значи се стигна до битки?
— Да! Сражават се упорито срещу нас и не вземат пленници.
— А как са хората в Банадор?
— Понасят жестоки лишения, лар.
— Защо?
— Равнините са опустошени от Тулдис до Варп — показа той на картата. — Почти навсякъде плодородните земи са съсипани. Нашите противници изгориха всяка нива, всяка къща и хамбар, всяка купа сено. Изклаха или отведоха добитъка. Петдесет хиляди души са бездоми, децата гладуват.
Мейгрейт се смръзна. Твърде много бе страдала като малка, да понесе зверства спрямо деца.
— А долините между възвишенията?
— Там не е толкова тежко, хълмовете са трудно достъпни.
— Но защо правят всичко това?!
— Не знам, лар — промълви той печално и за пръв път човекът показа под маската на войника. — Нашата страна дори не поддържа свои войски.
— Къде е разположена Втора армия в момента?
— Тук, при Касим — посочи Дилман.
Тоест недалеч от Готрайм…
— Ванхе — изви глава Мейгрейт, — защо са предпочели това място? Има ли то някакво стратегическо значение?
— Никакво! Изобщо не е удобно за отбрана. Те обаче ни предизвикват непрестанно, все едно искат да ги нападнем.
Сянка на безпокойство се мярна в съзнанието й, но тя не бе свикнала да се осланя на интуицията си и я пренебрегна.
— Дилман, ти познаваш ли Каран Фърн от Готрайм?
— Споменават я в слуховете за Огледалото, лар, а аз знам, че е ваша приятелка. Но никога не съм бил в Готрайм.
— Благодаря ти. Нахрани се и си почини. Може би скоро ще ви повикам.
Вестоносецът отдаде чест и излезе, а Мейгрейт се зачете в донесенията.
— Този трън трябва да бъде изваден — заяви накрая на Ванхе. — А защо да не ги уморим от глад? Мисля си дали да не ги обкръжим до пролетта. Една зима в Банадор ще охлади желанието им да се бунтуват.
— Ами жителите на Банадор? — напомни хладно тя.
— Мнозина ще умрат от глад, но такава е цената на войната.
— Лесно е да го кажеш, това ти е занаятът. Банадор обаче с нищо не е заслужил тази война.
Ванхе се сепна, сякаш чу богохулство.
— Позволяваш на пристрастията си да вземат връх над здравия разум. Там рискът е да загубим цяла армия, а нашата задача е да победим във войната.
— Твоята задача! — озъби му се Мейгрейт.
— Да изложим на опасност армията заради такава незначителна цел е същинска глупост! Досегашните ни така наречени победи срещу тях се дължат на благоразумното им отстъпление. Една грешна стъпка и ще ни разгромят.
— Ти ме постави на този пост — по-студено напомни тя. — Отнемаш ли ми пълномощията?
— Възложих ти ги, за да имаме водач, под чиито знамена да се обединим, а не за да командваш моите армии.
— Доскоро оставах с друго впечатление от думите ти. — Гласът й вече вледеняваше. — Моите постъпки несъмнено ми извоюваха авторитет.