— Но не власт! Мейгрейт, ти не си военачалник, как ще поведеш армията?
— И ти беше най-незначителният сред пълководците.
Ванхе почервеня.
— Не съм се стремил да поема командването.
— Нито пък аз, ако не си забравил!
— Противопоставяш ли ми се?
— Принуди ме да овладявам изкуството на военачалника и предводителя. Спасих Туркад от пълно поражение… спасих и твоя живот! Стратегията ти е погрешна, затова предлагам своята. А ти противопоставяш ли ми се?
Не можеше да разгадае чувствата на стария боец по безизразното му лице, но и не се налагаше. Стойката му и напрегнатите мускули на шията издаваха борбата, разгоряла се у него. Той сам й беше предоставил официално властта, а навикът да се подчинява бе дълбоко вкоренен в душата му. Но разсъдливостта му не се примиряваше с идеята за поход срещу Втора армия в Банадор. Той беше съвестен пълководец и смяташе всеки войник за скъпоценен.
— Имаш две възможности за избор — натърти тя тихо. — Или да се отървеш от мен и да станеш предводител, или да ме следваш. В това съм непреклонна.
Вътрешната му борба пролича по-явно. Издуха се и мускулчетата по челюстите му, дори се чу как той изскърца със зъби. Мейгрейт го притисна още повече:
— Можеш ли да водиш? И знаеш ли накъде да ни поведеш?
— И на двата въпроса отговорът е „не“ — въздъхна Ванхе. — Твоят план има… известни достойнства, но осъществяването му ще ни навлече страшни последствия. Мейгрейт, не ти се противопоставям, защото знам, че няма да се справя по-добре от тебе. Ако заповядаш, ще застана начело на войските и в безнадеждна атака срещу портите на пустотата. Но не и преди да ти кажа какво ще ни сполети заради това.
— Добре — промълви тя. — Тази вечер искам да чуя предимствата и слабите ни страни при война в Банадор. Никакви продължителни кампании. Ти и офицерите ще ми представите възможностите за дръзки набези и бързи удари — стратегия за незабавна победа. И всичко да бъде опазено в пълна тайна.
— Ще бъде изпълнено — поклони се той по-ниско от обичайното.
През следващата нощ всички пътища от и към Туркад бяха блокирани, всички мостове бяха под охрана, всички бродове — под наблюдение. Не биваше нищо да се разчува. Основните сили на Първа армия потеглиха преди зазоряване. Четиринадесет хиляди души напредваха с дълги бързи преходи по Федилския път, като оставяха стража на всички мостове и бродове зад себе си.
Дилман бе описал точно положението в Банадор — опустошена страна. „Защо? — недоумяваше горестно Мейгрейт. — Кому е нужно? Какво се надяват да спечелят?“
На седмия ден войските трябваше да се разположат на около една левга от Втора армия, която бе заела позиции в дълга долина под защита на остро като бръснач било. Дилман изведе нагоре Мейгрейт, Ванхе и трима офицери през опожарена гора към удобно за наблюдение място и там дочакаха изгрева.
Отрано се познаваше, че денят ще е твърде горещ.
— Това ли е цялата Втора армия?
Мейгрейт се взираше към лагера в по-ниската част на долината, недалеч от речното русло. По лицето й имаше сажди, по косата й бе полепнала пепел.
— Не, но повечето им хора са тук.
— Какво е разстоянието оттук до Готрайм?
— По-малко от един ден в онази посока — посочи на север техният водач.
„Толкова близо… Случайност ли е?“
— Ясно. Ние ще нападнем в четири часа сутринта през билото.
— Не! — неволно извика Ванхе. — Погледни как са се подготвили за отбрана — ровове, огради от заострени колове, ями, клопки… Изобщо не бихме успели да преодолеем всичко това по тъмно. А и в бъркотията ще се избиваме едни други.
— Никога няма да преодолеем отбраната им и по светло — отсече Мейгрейт. — Ще разберат за атаката. Единственият начин е да минем през билото, да разделим силите си на две и да ударим оттук и оттам — показа му тя, — значи по пътя и от двете посоки, малко преди разсъмване.
— Да атакуваме нагоре по пътя! Ще повалят половината ни хора, преди да се доберем до тях.
— Ще си послужа с илюзия, за да стигнем до лагера им незабелязано.
Не изпитваше обаче увереността, с която изрече обещанието си. Такова усилие би я изцедило, дори ако нямаха насреща си гашадите.
— Това ще бъде неочаквано за тях — настоя Мейгрейт и му подаде далекогледа. — Виж колко нехайно пазят портата.
— Прекалено нехайно за войници под командването на гашадите! Впрочем нашите части ще заемат позиция чак днес следобед. Немислимо е да ги пришпорваш в толкова дълги преходи по пътищата, после да ги пратиш нагоре по склона в мрака и да очакваш да се сражават добре на другата сутрин.