Наоколо се струпваха все повече хора.
— Мейгрейт… — възторжено изхриптя Ванхе и стисна ръката и. — Не вярвах, че е възможно. Ти наистина си велика предводителка. Дори Игър не би постигнал повече днес.
Тя си мълчеше. Истината я терзаеше не по-малко от болката и гаденето. „Игър изобщо нямаше да се впусне в подобно безумие, а щеше да умори от глад и вражеската армия, и цял Банадор.“
Потъна в мрак.
Следобед Ванхе влезе в палатката, където Мейгрейт лежеше изнемощяла и се грееше под косите лъчи на слънцето. Чувстваше се все по-зле.
— Донесох ти за одобрение заповедта за наказанията.
Тя трудно осмисляше думите му.
— Втора армия се разбунтува и обърна оръжията си срещу своите съратници — обясни маршалът. — Виновниците ще бъдат наказани и участта им ще бъде пример за назидание.
— Прочети ми я! — шавна тя с пръсти.
— Втора армия се разформирова, бойното й знаме ще бъде пречупено. Всички знаци за ранг ще бъдат отнети и поругани, заповедта за сформирането й — изгорена.
— Да… Пример за назидание…
— Всеки офицер ще бъде екзекутиран пред строената армия, както и всеки осми войник.
— Не!
Мейгрейт седна, колкото и да я заболя. Ванхе четеше невъзмутимо:
— Всички имоти и вещи на семейства и роднините до трето коляно на екзекутираните ще бъдат конфискувани, а членовете на семействата — продадени в робство. Всеки от пощадените войници ще бъде продаден в робство, а на семейството му ще бъде забранено да заема длъжности и да получава титли за едно поколение.
— Що за варварство!
— Такова е обявеното наказание за всички бунтовници — възрази Ванхе. — При всеки строеви преглед бойният устав се чете пред всяка част в армията. Всеки войник го знае наизуст. Имат късмет, че няма да ги пребием с камъни от първия до последния.
— Игър ли написа този устав? — попита Мейгрейт, принудена да се сблъска с отвратителни факти, за които си бе затваряла очите досега.
— Лично той и неотклонно е изисквал прилагането му. Така е на война.
— Но те бяха покварени от гашадите — примоли се Мейгрейт. Нямаха собствена воля.
— Но моята армия не се разбунтува — навъсено отсече маршалът. — Задължително е да има наказания.
Тя не можеше да понесе мисълта, че се е отдала на чудовище като Игър, за когото животът на обикновените хора не означаваше нищо.
— Не мога… — извика задавено.
Главата й щеше да се пръсне.
— Не е спешно — сви рамене Ванхе. — Почини си. Ще дойда пак сутринта.
Една от най-смутните нощи в живота й. Преди да заспи, Мейгрейт стигна до решението да напусне войските си. Нямаше да поеме вината за такова престъпление, далеч по-лошо от войната. Тя не искаше да плаща тази твърде висока цена, за да спасява от разпадане империята на Игър. Не искаше нито владенията и армиите му, нито него.
Но ако постъпеше така, какво щеше да прави занапред? Откажеше ли се от това, в живота й не оставаше нищо.
Към полунощ целият й свят за кой ли път се преобърна с главата надолу.
Дългата й кестенява коса се бе разпиляла по възглавницата. Лежеше на една страна, защото рамото й пак бе започнало да смъди.
Фейеламор пристъпи безшумно в палатката и се загледа в спящата. Мейгрейт се размърда с мисълта, че Ванхе идва да й досажда, макар че нямаше навика да я безпокои толкова късно. Придържаше се безукорно към правилата на учтивостта. Охраната й не би пуснала друг, но те нямаше как да попречат на тази гостенка. Съзнанието й се прочисти полека от сънищата.
— Фейеламор! — Скова я привичното безпокойство. — Къде се дяна толкова време?!
— Порталът ме прехвърли в Катаза насред Сухото море. Чак там бе отишъл Тенсор да върти налудничавите си номера.
— А ти как се върна?
— През портала, само че не се озовах на желаното от мен място. Може би заради намесата на Рулке.
— И Игър ли се прибра? — напрегнато попита Мейгрейт.
Фейеламор се заблуди, че тя е угрижена за безопасността му.
— Последния път, когато го зърнах, той се гърчеше под петата на Рулке. Допускам, че може и да е мъртъв.
— О, не!
Въпреки всичките му недостатъци и горчивите й разочарования Мейгрейт не му желаеше злото.
— Онзи тъпанар Тенсор отвори Нощната пустош и изтърва Рулке — добави Фейеламор, — който пък смачка Игър.
Не показа съчувствие или жалост, но Мейгрейт и без това не очакваше от нея.
— Рулке ли… — Отново се поддаде на вълнението. — Той беше и тук, страшен в мощта си. Горкият Игър, толкова се боеше от него.
— Рулке е бил тук? — стъписа се Фейеламор.
— Е, не точно тук… В Туркад. Малко след като и Игър влезе в портала.