Лиан изреди накратко събитията.
— Много си се променил — поклати глава наставникът, щом го изслуша.
И Лиан си знаеше, че е така. Трудно понасяше мисълта, че е бил толкова разхайтен глупак доскоро. Извлякъл бе поуки от страданията. Светът не се въртеше около него.
— Така е — призна той на глас. — Съжалявам за неприятностите които ви причиних. Тогава всичко беше игра за мен. Сега животът ми изглежда доста суров.
— Да оставим това — завъртя глава Уистан. — Способен си да допринесеш много за школата, ако оцелеем в бурята, която назрява. Много се радвам да те видя.
— И вие сте се променили — престраши се да отбележи Лиан.
Уистан наистина вече не изглеждаше толкова хладен и пресметлив. Или никога не бе имал чак такива недостатъци, каквито той охотно му беше приписвал. Личеше и колко са го потресли разрушенията в града — явно беше проумял, че е прекалено стар да опази школата си. Тя имаше нужда от нов наставник, който не само да е надарен летописец, но и да има подкрепата на силните на деня.
— Къде е Тръско? — сети се Лиан.
Никъде не бе зърнал едрия веселяк.
— Горкият… — промърмори Уистан. — Убиха го при отбраната на школата.
— Съжалявам. Знам, че бяхте приятели, а и на мен ми беше симпатичен.
— Липсва ми. Но да не говорим за тези неща — рязко отсече наставникът. — Кажи с какво мога да ти помогна. Ще останеш ли при нас по-дълго? Трябва да ни разкажеш всичко в подробности по време на празника.
Лиан се озърна към Каран.
— И аз бих искала да остана, но трябва да се прибера у дома.
— Не мога да чакам, не и тази година — със съжаление отрони Лиан. — Пък и всички затруднения и загадки около Огледалото не са към своя край. Да не говорим и че Мендарк не желае никаква разгласа. Няма как, ще отложим сказанието за идната есен. Ще се върна, щом всичко приключи, и ще дам всичко от себе си, за да съставя Велико предание.
— Но дотогава има много време! — възкликна Уистан. — Я си представи, че повече не те видим тук! Или…
Възрастният човек се извърна към стената. Лиан знаеше, че той се замисля за собствената си смърт, която едва ли щеше да се забави много. Уистан не искаше да умре, преди това сказание да е записано за вечна прослава на школата, а и за негова, честно казано.
— Това, което вече си видял, не бива да се загуби — натърти той накрая.
Лиан не беше склонен да спори. Уистан заръча да им донесат храна и вино, после повика двама писари. И Лиан се захвана да изреди всичко, което беше преживял след отпътуването от Чантед. Премълча единствено за разговора, в който беше решено да се изработи нова златна флейта. Нямаше право да разкрива тази тайна. Историята с всичките й подробности се проточи три дни, а писарите запълниха двадесет и четири свитъка, всеки от които щеше да бъде нарязан на шестдесет страници.
— Не ме удовлетворява напълно — мръщеше се Лиан, след като провери и поправи записките им през следващите дни. — Още много е нужно, за да се превърне в сказание. И все пак е по-добре от нищо.
— Сказание е, и то чудесно! — заискриха очите на Уистан. — Вече виждам зачатъка на Велико предание, а също и безмерните почести, подобаващи и на тебе, и на школата.
Прибраха и заключиха свитъците в здрав шкаф до завръщането на Лиан… или до известието за смъртта му. След това той помоли да порови в библиотеката и получи специални привилегии. Още не му се вярваше, че изгнанието му е отменено, и трудно свикваше с положението на уважаван гост. Прекалено дълго си бе внушавал, че е безполезен бродяга.
Каран се събуди от смъдене в зарасналата китка, която беше счупила в борбата с огромното куче на Идлис миналата есен. В ума й се мяркаше смътен спомен. Когато излязоха навън, завариха канавките наръсени със снежец — бе паднал месеци по-рано, отколкото можеха да го очакват в Чантед.
Седнаха да закусят до масичка пред гостилница и Каран се опомни.
— Лиан, имам рожден ден! Днес ставам на двайсет и пет.
Той безмълвно целуна ръката й и се втурна към кухнята. По едно време се върна, понесъл внимателно голяма паница колкото ваза, пълна с горещ шоколад, пъстроцветна бита сметана, настъргани ароматни орехчета и парченца черен шоколад. Сложи паницата пред нея с поклон.
— Знам колко го харесваш.