— Ами аз харесвам по-труднодостъпните — той се изкашля. — Всъщност обичам, когато се опитват да ми се измъкнат.
— За да можеш да ги хванеш?
— Харесва ми да ги имам, въпреки че се дърпат. Разбирате какво имам предвид, нали?
Господин Х. кимна и си помисли, че това е още един плюс за Били. Не е свързан със семейството си. Няма сериозна приятелка. А колкото до сексуалната му дисфункция, за нея ще се погрижат по време на церемонията по посвещаването.
С ръка върху дръжката на вратата Ридъл каза:
— Е, благодаря ви, сенсей. Беше страхотно.
— Били.
Ридъл спря и го погледна в очакване.
— Да, сенсей?
— Какво ще кажеш да дойдеш и да работиш при мене?
Очите на Ридъл засияха.
— Искате да кажете в академията?
— Нещо такова. Ще ти разкажа най-общо какво ще трябва да правиш, а ти после си помисли за предложението ми.
37
Бет се обърна в леглото и потърси Рот, но си спомни, че той се качи горе.
Седна и се подготви да посрещне болката, ако се върне. Но нищо не я заболя и тя стана. Беше гола и огледа тялото си. Всичко си беше както преди. Подскочи няколко пъти. И в това отношение всичко беше наред.
Единственият проблем беше, че не виждаше много добре.
Отиде в банята. Свали контактните си лещи. Изведнъж започна да вижда идеално.
Е, все пак има някаква полза.
Уау. Зъбите. Имаше пълен комплект удължени кучешки зъби.
Наведе се към огледалото и ги опипа. Помисли си, че ще й е нужно известно време, за да свикне да се храни с тях.
Импулсивно вдигна ръцете си и изви пръсти като нокти на хищно животно. Изсъска.
Страхотно.
Отсега нататък Хелоуин щеше да бъде наистина забавен.
Среса косата си, облече халата на Рот и се запъти към стълбите. Изобщо не беше задъхана, когато стигна до най-горната площадка. Физическите упражнения вече нямаше да бъдат проблем.
Влезе в салона и видя Бъч да седи на дивана на известно разстояние от очарователна блондинка. Отнякъде долитаха мъжки гласове и висока музика.
Бъч я погледна.
— Бет! — той се втурна към нея и я прегърна силно. — Добре ли си?
— Добре съм. Наистина, чувствам се прекрасно — което беше учудващо, като се има предвид какво беше преживяла.
Бъч се отдръпна и обхвана лицето й с ръце. Вгледа се в очите й и се намръщи.
— Не ми изглеждаш друсана.
— Откъде ти дойде наум?
Той поклати тъжно глава.
— Не крий нищо от мен. Забрави ли, че аз те доведох тук?
— Аз ще си тръгвам — каза блондинката и стана.
Бъч незабавно се обърна към нея.
— Не. Остани!
Той отиде до дивана. Погледна жената с изражение, което Бет никога преди не беше виждала на лицето му. Тя очевидно го беше пленила.
— Мариса, да ти представя една моя приятелка — той наблегна на думата. — Бет Рандъл. Бет, това е Мариса.
Бет вдигна ръка.
— Здравей.
Блондинката отправи поглед към нея и я огледа от главата до петите.
— Ти си жената на Рот — каза Мариса. В гласа й се усещаше благоговение, като че ли Бет беше извършила голям подвиг. — Тази, която той иска.
Бет усети, че се изчервява.
— А, да. Мисля, че да.
Настъпи неловко мълчание. Бъч местеше намръщено поглед от едната към другата, като че ли искаше да го посветят в тайната си.
Е, добре. Бет също искаше да я разбере.
— Знаеш ли къде е Рот? — попита тя.
Бъч сбърчи вежди, като че ли не искаше Бет да бъде с Рот.
— В трапезарията е.
— Благодаря.
— Слушай, Бет. Ние трябва да…
— Оставам тук.
Той пое дълбоко въздух и го изпусна бавно със свистене.
— Знаех си, че ще ми отговориш така — погледна към блондинката. — Но ако имаш нужда от мене, аз… ъъъ… ще бъда тук.
Тя се усмихна на себе си, докато Бъч се настаняваше до Мариса. Бет излезе от стаята. Мъжките гласове и тътенът на рапа сега се чуваха по-силно.
— И какво направи с лесъра? — попита мъжки глас.
— Запалих цигарата му с рязаната пушка — отговори му друг мъж. — Не слезе за закуска, загряваш ли?
Всички се засмяха в хор. Чуха се и няколко силни удара с юмруци по масата. Тя придърпа реверите на халата. Може би щеше да е по-добре първо да се облече, но не искаше да се бави, защото нямаше търпение да види Рот.
Зави зад ъгъла.
В момента, в който се появи на вратата, разговорите секнаха. Всички се обърнаха към нея и я загледаха втренчено. Твърдият рап изпълни настъпилата тишина с бумтенето на басови инструменти и монотонно припяване.
Боже мой. През целия си живот не бе виждала събрани на куп толкова грамадни мъже в кожени дрехи.
Отстъпи крачка назад, но в този момент Рот бързо се надигна от мястото си начело на масата и тръгна към нея. Изглеждаше напрегнат. Несъмнено беше прекъснала някаква свещена мъжка сбирка.