Опита се да измисли какво да му каже. Той сигурно щеше да се държи сдържано пред братята си, нещо от сорта на „аз съм мъжко момче, тази мацка е просто…“
В това време Рот я прегърна здраво и зарови лице в косата й.
— Моята лийлан — прошепна той в ухото й. Ръцете му се плъзнаха по гърба й от горе до долу. — Моята прекрасна лийлан.
Отдръпна се и я целуна по устата. Оправи косата й, усмихнат нежно.
Бет се усмихна. Очевидно любимият й не се притесняваше да показва чувствата си пред публика. Стана й приятно. Наклони глава, за да погледне зад него. Те определено имаха публика. Мъжете ги гледаха със зяпнала уста. В буквалния смисъл.
Едва се сдържа да не се разсмее. Гледката на тези мъже с вид на закоравели престъпници, седнали на маса със сребърни прибори и порцеланови съдове, беше достатъчно нелепа. Но слисаните им физиономии бяха направо абсурд.
— Искаш да ме представиш? — попита Бет и кимна към вампирите.
Рот обгърна с ръка раменете й и я притисна до себе си.
— Това е Братството на черния кинжал. Моите воини. Моите братя — после кимна към ослепително красивия вампир. — Познаваш Рейдж. И Тор също. Този с козята брадичка и бейзболната шапка е Вишъс. Онзи Рапунцел там е Фюри. Зейдист вече сам ти се представи — каза накрая Рот с глас, който приличаше по-скоро на ръмжене.
Двамата вампири, с които беше прекарала известно време, й се усмихнаха. Другите й кимнаха, освен този с белега. Той само я гледаше втренчено.
Той има брат близнак, спомни си тя. Но й беше трудно да го разпознае. Въпреки че вампирът с разкошната коса и необикновените жълти очи приличаше малко на него.
— Господа — каза Рот. — Това е Бет.
След това продължи на неразбираемия за нея език. Когато свърши, се разнесоха учудени възклицания.
Той я погледна усмихнат.
— Имаш ли нужда от нещо? Гладна ли си, лийлан?
Тя сложи ръка на стомаха си.
— Мисля, че съм гладна. Най-странното е, че умирам за бекон и шоколад. Можеш ли да си представиш?
— Сега ще ти донеса. Сядай.
Посочи към стола си и мина през летящата врата. Бет огледа мъжете.
Супер. Ето че се оказа сама, гола под халата, с цял куп вампири, които сигурно тежаха общо към половин тон. Не беше възможно да се прави, че не й пука, затова просто се запъти към стола на Рот. Но не стигна далече.
Чу се висок, стържещ звук от петте стола, които се дръпнаха назад. Мъжете се изправиха едновременно. И тръгнаха към нея.
Тя погледна в лицата на двамата, които познаваше, но изражението им не я окуражи. След това видя ножовете им.
С метално свистене пет черни кинжала напуснаха ножниците си.
Тя трескаво отскочи назад и се опита да се предпази с ръце. Блъсна се в стената и тъкмо щеше да изкрещи, за да извика Рот, когато мъжете коленичиха в кръг около нея. Като че ли го бяха репетирали, всички в синхрон забиха кинжалите си в пода и сведоха глави. Звукът от забилата се в дървото стомана прозвуча едновременно като обет и боен вик. Дръжките на кинжалите вибрираха. Рап музиката продължаваше да кънти. Изглежда, че чакаха тя да реагира по някакъв начин.
— Ммм. Благодаря ви — каза Бет.
Мъжете вдигнаха глави. На изсечените им като с длето лица беше изписана дълбока почит. Дори лицето на вампира с белега показваше уважение.
Рот се появи с пластмасова бутилка шоколадов сироп.
— Беконът ще пристигне всеки момент — усмихна се той. — Ей, те определено те харесаха.
— Слава Богу — прошепна тя, гледайки към кинжалите.
38
Мариса се усмихна при мисълта, че с всяка изминала минута харесваше човека все повече.
— Значи работата ти е да защитаваш своите. Това е добре.
Той се премести по-близо до нея на дивана.
— Ами всъщност не знам какво ще правя сега. Имам чувството, че ще се наложи да сменя работата си.
Ударите на часовника я накараха да се запита колко ли време са прекарали заедно. И кога ще изгрее слънцето.
— Колко е часът?
— Малко след четири сутринта.
— Трябва да тръгвам.
— Кога ще те видя пак?
Тя се изправи.
— Не знам.
— Искаш ли да вечеряме заедно? — той бързо се надигна. — Или да обядваме? Какво ще правиш утре?
Тя не можа да не се засмее.
— Не знам.
Никога не я бяха ухажвали преди. Беше й много приятно.
— По дяволите — промърмори той. — Всичко развалям с тази моя ши… с това мое нетърпение, нали? — той сложи ръце на хълбоците си и се загледа в килима, като че ли отвратен от себе си.
Тя пристъпи към него. Главата му рязко се вдигна.