— Бих искала да те докосна сега — каза тя тихо. — Преди да си тръгна.
Очите му заблестяха.
— Може ли? Бъч?
— Където поискаш — прошепна той.
Тя повдигна ръката си, като мислеше просто да я постави на рамото му. Но устните му я омайваха. Гледаше ги как се движат, докато изговаряше думите, и се питаше какъв ли вкус имат.
— Устните ти — каза тя. — Те са толкова…
— Какви? — гласът му беше дрезгав.
— … красиви.
Докосна с пръст долната му устна. Бъч пое рязко дъх и тя усети раздвижването на въздуха с кожата си, а когато го изпусна с потрепване, той се върна топъл и влажен.
— Колко си мек — каза тя, проследявайки с връхчето на пръста си очертанията на устните му.
Той затвори очи. Тялото му излъчваше опияняващ аромат. Тя долови замайващото ухание още когато го видя за пръв път. Сега то изпълваше въздуха. Водена от любопитство, пъхна пръста си в устата му. Очите му се отвориха.
Почувства предните му зъби и липсата на дълги кучешки зъби й се видя странна. Плъзна пръста си по-навътре, вътрешността беше гладка, мокра и топла.
Той лекичко захапа пръста й. След това езикът му описа кръг около връхчето.
През тялото й все едно премина електрически ток.
— О…
Зърната на гърдите й настръхнаха. Усети слабост. И глад.
— Искам… — тя не продължи, защото не знаеше какво да каже.
Бъч постави ръката си върху нейната и бавно изтегли главата си назад, смучейки пръста й по цялата му дължина, докато не излезе от устата му. С очи, приковани в нейните, той обърна ръката й с дланта нагоре, близна я по средата и притисна устни към кожата й.
Тя се наклони към него.
— Какво искаш? — попита той тихо. — Кажи ми, скъпа. Кажи ми какво искаш.
— Аз… не знам. Никога не съм се чувствала така.
Отговорът й сякаш развали магията. Лицето му потъмня и той пусна ръката й. Отдалечи се от нея и изруга вулгарно под нос.
Очите на Мариса започнаха да парят, когато той я отблъсна.
— Ядосах ли те?
Господи, в това отношение много я биваше с мъжете.
— Ядосан ли? Не, справяш се прекрасно. Истинска професионалистка — той прокара ръка през косата си. Изглеждаше така, сякаш се мъчеше да дойде на себе си. — Просто тази игра на невинност ми дойде малко в повече.
— Игра?
— Нали знаеш, на девственица с поглед на уплашена сърна.
Тя пристъпи напред, опитвайки се в същото време да намери отговор, но той протегна ръце, за да я спре.
— Достатъчно близо си.
— Защо?
— Моля те, скъпа. Престани.
Лицето й помръкна.
— Не те разбирам.
— О, така ли? — каза той. — Виж какво, можеш да ме възбудиш просто като си стоиш там. Не е необходимо да се преструваш на нещо, което не си. И аз… ъъъ, нямам проблем с твоя занаят. Нито ще те арестувам за това.
— Защо да ме арестуваш?
Той завъртя очи, но тя нямаше понятие за какво й говори.
— Тръгвам си — каза тя рязко.
Раздразнението му нарастваше с всеки момент.
— Почакай — той посегна и хвана ръката й. Но я пусна още в мига, в който я докосна. — Въпреки това искам да те видя пак.
Тя сви вежди с поглед към ръката, с която я беше докоснал. Бъч я търкаше, като че ли искаше да се освободи от усещането.
— Защо? — попита тя. — Очевидно ти е неприятно дори да ме докоснеш.
— Ъхъ. Да бе, сигурно — той я огледа цинично. — Виж какво, колко ще ми струва да те накарам да се държиш нормално?
Тя го изгледа гневно. Ако подобно нещо й се беше случило, преди да приключи с Рот, тя вероятно просто щеше да замълчи и да си отиде. Но не и сега.
— Не те разбирам — каза тя.
— Както и да е, скъпа. Кажи ми, толкова типове ли си умират по това да се правят на тирбушони, че си падат по тези преструвки?
Мариса не разбра добре жаргона му, но в общи линии схвана какво имаше предвид. Изправи възмутено гръб.
— Моля?!
Бъч я погледна със здраво стиснати челюсти. След това въздъхна.
— О, по дяволите — каза той и прокара ръка през лицето си. — Виж какво, забрави, окей? Да забравим, че изобщо сме се срещали…
— Никой никога не ме е имал. Моят хелрен не обичаше компанията ми. Така че никога не ме е целувал, докосвал или прегръщал мъж, почувствал страст към мен. Но не съм… Не съм недостойна — гласът й накрая потрепери. — Но досега никой не ме е пожелал.
Очите му се ококориха, като че ли му беше ударила плесница. Тя отмести поглед.
— И никога не съм докосвала мъж — прошепна тя. — Просто не знам какво да правя.
Бъч издиша продължително, като че ли изкара целия кислород от дробовете си.
— Света Марийо, майчице Божия — измърмори той. — Извинявай. Наистина съжалявам, кълна се. Аз съм… Голям задник съм, изобщо не те прецених правилно.