Рот си помисли за лесъра, когото беше убил. Искаше му се да знае дали бомбата е била негово дело. Копелетата вече нямаха никакво чувство за чест. Преди векове техните предшественици поне се биеха като воини. Тази нова порода беше сбирщина от страхливци, които се криеха зад технологията.
— Обади се на братята — разпореди се той през зъби. — Кажи им да дойдат веднага.
— Да, разбира се. Господарю? Дариъс ме помоли да ви предам това — икономът му подаде нещо, — ако не сте при него, когато умре.
Рот взе плика и се върна в стаята, без да е в състояние да прояви и капка съчувствие към Фриц или някой друг. Мариса я нямаше, което беше добре за нея.
Пъхна последното послание на Дариъс в колана на кожените си панталони. И даде воля на гнева си. Свещите експлодираха и изпопадаха на пода, като че ли в стаята се изви вихрушка от злост, която ставаше все по-силна, бърза и тъмна, докато вдигна мебелите и ги завъртя край него. Той отметна глава и изрева.
4
Когато таксито остави Бет до „Скриймърс“, на мястото на престъплението кипеше усилена работа. Просветваха синьо-белите светлини на полицейските коли, които блокираха достъпа до уличката. Пристигна и подобната на кутия бронирана кола на сапьорите. Гъмжеше от ченгета — униформени и цивилни. Неизменната тълпа от пияни кибици се беше скупчила около заградения от полицията периметър; те пушеха и разговаряха.
За времето, през което работеше като репортер, Бет се беше убедила, че в Колдуел за всички убийството е обществено събитие. Е, разбира се, за всички, с изключение на жертвата, била тя мъж или жена. Предполагаше, че за жертвата смъртта е самотно занимание, дори и той или тя да гледат убиеца си в лицето. Има мостове, които се налага да пресечем сами, независимо кой ни е отвел до началото им. Остра, неприятна химическа миризма на обгорял метал изпълни ноздрите й. Вдигна ръкав към устата си.
— Ей, Бет! — едно от ченгетата й махна да се приближи. — Ако искаш да погледнеш отблизо, мини през „Скриймърс“ и отиди отзад. Там ще видиш един коридор…
— Всъщност дойдох да се видя с Хосе. Тук ли е?
Ченгето протегна врат, като търсеше с поглед сред тълпата.
— Беше тук преди минута. Може би се е върнал в участъка. Рики? Виждал ли си Хосе?
Пред нея изникна Бъч О’Нийл и свъсеният му поглед накара другото ченге да млъкне.
— Виж ти каква изненада.
Бет отстъпи назад. Железния беше истински мъж. Едър, с плътен глас, самоуверен. Предполагаше, че доста жени го намираха за привлекателен, защото определено беше хубавец по един грубоват и суров начин. Но в нея не събуждаше никакви чувства. Нито другите мъже.
— Е, Рандъл, какво става? — Бъч пъхна парче дъвка в устата си и смачка станиола на малка твърда топчица. Челюстите му заработиха нервно, той като че не дъвчеше, а смилаше дъвката.
— Дойдох, за да се видя с Хосе. Не заради престъплението.
— Да бе — той се втренчи в лицето й. С тъмните си вежди и дълбоко разположени очи Бъч винаги изглеждаше леко намусен, но сега изведнъж лицето му се смръщи още повече. — Ще дойдеш ли с мен за минутка?
— Аз наистина търся Хосе…
Той здраво хвана ръката й.
— Просто ела тук — Бъч я поведе към едно усамотено място по уличката, далеч от суматохата. — Какво, по дяволите, е станало с лицето ти?
Тя вдигна ръка и закри устата си. Сигурно беше още в шок, защото беше забравила за разцепената си устна.
— Пак те питам. Какво, дявол да го вземе, ти се е случило?
— Аз, ъ-ъ-ъ… — гърлото й се стегна. — Аз бях…
Няма да плаче. Не и пред Железния.
— Търся Хосе.
— Той не е тук, така че не можеш да се срещнеш с него. А сега говори — Бъч я загради с ръцете си от двете страни, като че се опасяваше, че може да му избяга. Не беше много по-висок от нея, но имаше тридесетина килограма повече мускули.
Обзе я страх, имаше чувството, че шиш за лед пробожда гърдите й. Но тази вечер достатъчно я бяха тормозили физически.
— Разкарай се, О’Нийл — тя опря дланите си на гърдите му и го блъсна.
Той се дръпна. Малко.
— Бет, кажи ми…
— Ако не ме пуснеш — очите й не изпускаха неговите, — ще пиша за техниките ти за водене на разпит. Нали знаеш, онези, след които са необходими рентгенови снимки и гипсова превръзка, когато приключиш?
Той отново присви очи. След това отдръпна ръцете си и ги вдигна, сякаш се предаваше.
— Добре — той я остави и се върна към мястото на престъплението.
Тя се подпря на стената и имаше чувството, че никога няма да може да размърда краката си. Погледна надолу, опитвайки се да мобилизира силите си, и зърна нещо метално. Сви колене и приклекна. Беше звезда, използвана в бойните изкуства.