Гладен съм, помисли си той.
— Готов съм — отвърна Рот.
— Я почакай. Какво е това? — попита Рейдж.
— Кое?
— Изражението на лицето ти. Божичко, а къде е ризата ти?
— Млъкни.
— Какво по… Да ме вземат дяволите — Рейдж се засмя. — Май си чукал някое парче тази вечер, а?
Бет не беше „парче“. В никакъв случай, при това не само защото беше дъщеря на Дариъс.
— Затваряй си устата, Рейдж. Не съм в настроение.
— Хей, аз съм последният, който би те критикувал. Но не мога да не те попитам добра ли беше? Защото не ми изглеждаш особено спокоен, братко. Може би трябва да й дам някой и друг урок и след това да ти я пратя да опита пак…
Рот хладнокръвно притисна Рейдж към стената и едва не разби огледалото с широките му рамене.
— Затвори си устата или ще станеш с петнадесет сантиметра по-нисък. Изборът е твой, Холивуд.
Неговият събрат само го подкачаше, но Рот смяташе, че е нередно изживяването му с Бет да бъде сравнявано със сексуалните авантюри на Рейдж. А може би изпитваше до известна степен собственически чувства.
— Е, какво избираш? — попита провлечено той.
— Само те пробвам — вампирът се ухили и зъбите му се бялнаха на красивото му лице. — Хайде, отпусни се. Обикновено не си губиш времето с жени и просто се радвам за теб, това е всичко.
Рот го пусна.
— Макар че е невъзможно, за Бога, тя да е толкова…
Рот извади един кинжал от ножницата и го заби в стената на два сантиметра от главата на Рейдж.
Звънът на стоманата, пробила стената, е приятен, помисли си той.
— Не ме предизвиквай, разбра ли?
Братът кимна бавно, докато дръжката на кинжала вибрираше до ухото му.
— Да, добре. Мисля, че се разбрахме.
Гласът на Тормент разсея напрежението.
— Ей, Рейдж! Пак ли си търсиш белята?
Рот замълча за момент, за да се увери, че Рейдж си е взел бележка. Измъкна ножа от стената и отстъпи назад. Докато другите братя пристигаха, той крачеше из стаята.
Влезе Вишъс и Рот го отведе настрани.
— Искам да ми направиш една услуга.
— Казвай.
— Един мъж, човек. Били Ридъл. Използвай компютърната си магия. Искам да знам къде живее.
Ви поглади козята си брадичка.
— Местен ли е?
— Така мисля.
— Смятай, че е направено, господарю.
Когато всички се събраха, дори Зейдист, който им оказа честта да се яви навреме, Рот премина към деловата част.
— Какво имаме от телефона на Строс, Ви?
Вишъс свали бейзболната си шапка на „Ред Сокс“ и прокара ръка през тъмната си коса. Сложи отново шапката си и заговори.
— Нашето момче е обичало да се мотае с културисти, бъдещи войници и фенове на Джеки Чан. Има обаждания до фитнес клуба на „Голдс Джим“, една зала за пейнтбол и две школи за бойни изкуства. А, освен това си е падал по колите. Запаметен е номерът на един автосервиз.
— Лични разговори?
— Няколко. Един със стационарен телефон, изключен преди два дена. Другите с мобилни телефони, непроследими, не са местни. Звънях няколко пъти на номерата, но никой не ми отговори. Функцията за идентификация на повикването е ужасна работа, нали?
— Провери ли досието му онлайн?
— Да. Типичен малолетен престъпник със склонност към насилие. Идеално се вписва в профила на лесърите.
— Нещо за жилището му? — Рот погледна през рамо към близнаците.
Фюри се обърна към брат си, после заговори.
— Тристаен апартамент до реката. Живял е сам. Няма много вещи. Два пистолета под кревата. Няколко сребърни куршума. Бронежилетка от кевлар. Порно колекция, която очевидно вече не използва.
— Взехте ли урната?
— Да. У дома е. Ще я занеса в гробницата по-късно тази вечер.
— Добре — Рот огледа групата. — Ще се разделим. Проучете всичко внимателно. Търсим местния им оперативен център.
Раздели братята на двойки, като остави за себе си Вишъс. Инструктира близнаците да отидат до „Голдс“ и залата за пейнтбол. Тор и Рейдж трябваше да проверят школите по бойни изкуства. Той и Вишъс щяха да се заемат с автосервиза и се надяваше да им провърви. Защото ако някой има намерение да постави бомба на кола, няма ли да му потрябва хидравличен подемник?
Преди да се разотидат, Холивуд го приближи с нетипично за него сериозно изражение на лицето.
— Рот, братко, знаеш, че понякога се държа гадно — каза Рейдж. — Не исках да те засегна. Няма да се повтори.
Рот се усмихна. Проблемът на Рейдж беше, че не можеше да контролира импулсите си. Което обясняваше както голямата му уста, така и пристрастяването му към секса. Проблемът се усложняваше още повече, когато беше сам себе си. Ако забравеше и за минута, че проклятието действа като психо ключ, звярът в него се появяваше с рев.