Когато отново го види, ще го попита дали е здрав, молейки се отговорът да бъде такъв, какъвто й се искаше да чуе. И да бъде честен.
Може би, ако имаше повече опит с мъжете, щеше да е подготвена. Но кога за последен път беше спала с мъж? Отдавна. Толкова отдавна, че годността на презервативите в кутийката беше изтекла.
Застоят в сексуалния й живот се дължеше по-скоро на липсата й на интерес, отколкото на някакви морални съображения. Мъжете просто не бяха в списъка на най-важните й приоритети. Подреждаха се някъде между почистването на зъбите и техническия преглед на колата. А и тя нямаше вече кола.
Често се бе чудила дали всичко й е наред, особено когато видеше двойки да се разхождат ръка за ръка по улиците. Повечето от връстничките й непрекъснато ходеха по срещи, опитвайки се да си намерят мъж, когото да отведат пред олтара. Не и тя. Просто не изгаряше от желание да бъде с мъж и дори си мислеше дали не е лесбийка. Само че жените не я привличаха. Така че миналата нощ беше истинско откровение за нея.
Протегна се и усети приятно напрежение в бедрата си. Затвори очи и го почувства вътре в себе си, как я пронизваше и се отдръпваше до онзи момент, когато накрая тялото му потрепери и с мощен тласък се сля с нейното, притискайки я с ръце силно към себе си.
Тялото й неволно се изви, фантазията й беше толкова реална, че усети пулсиране между краката си. Прехапа устни при спомена за преживените оргазми. Изправи се със стон и се запъти към банята. Видя ризата, която бе смъкнал и захвърлил в кошчето, взе я и зарови нос в нея. Черната тъкан беше пропита с миризмата му. Пулсирането се засили.
Откъде се познаваха те двамата с Бъч? И той ли бе от полицията? Не го беше виждала преди, но там имаше доста хора, които не познаваше. Отделът за борба с порока, помисли си тя. Трябва да е ченге от отдела за борба с порока. Или може би ръководеше екип от специалните части. Защото той определено беше от онзи тип мъже, които си търсят белята, а когато я намерят, не й се дават.
С чувството, че е шестнадесетгодишна, тя пъхна ризата под възглавницата си. И тогава видя сутиена, който беше свалил и пуснал на пода. Боже мой, предницата му беше разрязана от нещо остро.
Странно.
Взе набързо един душ и още по-бързо погълна закуската си от две овесени курабийки, шепа хрупкави бисквитки и кутия сок, след което отиде на работа. Седеше на работното си място и зяпаше скрийнсейвъра вече половин час, когато телефонът й иззвъня. Беше Хосе.
— Имахме още една тежка нощ — каза той с прозявка.
— Бомба?
— Не, труп. Една проститутка беше открита с прерязано гърло на пресечката на „Трета“ и „Трейд“. Ако дойдеш в участъка, можеш да видиш снимките и да прочетеш докладите. Неофициално, разбира се.
Две минути след като затвори телефона тя беше на улицата.
Помисли си първо да се отбие в участъка и след това да отиде на адреса на „Уолъс Авеню“. Не можеше да се преструва, че не изгаря от желание да види отново среднощния си гост.
По пътя към полицейския участък утринното слънце грееше безмилостно ярко, затова бръкна в чантата си и извади тъмните си очила. Но въпреки очилата продължи да усеща смъдене в очите и се наложи да ги засенчи с ръка. Почувства облекчение, когато влезе в прохладния сумрачен полицейски участък.
Хосе не беше на работното си място, но видя Бъч, който тъкмо излизаше от кабинета си. Той й се усмихна иронично и ъгълчетата на лешниковите му очи се набръчкаха.
— Трябва да престанем да се срещаме толкова често.
— Чувам, че имате нов случай.
— Не се и съмнявам, че си чула.
— Някакъв коментар, детективе?
— Публикувахме изявление тази сутрин.
— Което, несъмнено, не казва нищо. Хайде, няма ли да ми подшушнеш нещичко?
— Не и официално.
— А неофициално?
Той извади една дъвка от джоба си, разопакова я внимателно, пъхна бялото блокче в устата си и задъвка. Бет си спомни, че по едно време той пушеше, но напоследък не го беше виждала да пали цигара. Вероятно това беше обяснението за дъвката.
— Неофициално, О’Нийл — подкани го тя. — Кълна се.
Той кимна през рамо.
— Тогава трябва да затворим вратата.
Кабинетът му беше не по-голям от нейната кутийка в редакцията на вестника, но поне имаше врата и прозорец. Обаче офис мебелите бяха по-лоши от нейните. Бюрото му беше старо, дървено и изглеждаше така, сякаш някой дърводелец го беше използвал за работен тезгях. От плота му липсваха цели парчета, лакът беше толкова надран, че поглъщаше луминесцентната светлина така, както жадният пие вода.