Преди да седне, Бъч й подхвърли една папка.
— Намерили са я зад няколко кофи за боклук. По-голямата част от кръвта й е изтекла в канализацията, но съдебният лекар смята, че е открил следи от хероин в нея. Същата вечер е правила секс, но това едва ли е нещо ново.
— О, Боже мой, това е Мери — възкликна Бет и се отпусна на един стол, вперила поглед в ужасната снимка.
— Двадесет и една годишна — Бъч тихо изруга. — Мамка му, каква шибана загуба.
— Познавам я.
— От участъка?
— Израснахме заедно. Известно време бяхме в един и същ приемен дом. Срещала съм я и след това. Главно тук.
Мери Мълкейхи беше красиво малко момиченце. Остана при приемните родители на Бет само около година, след което я върнаха на родната й майка. Две години по-късно отново беше поверена на грижите на държавата, след като седемгодишна била оставена сама в продължение на една седмица. Обяснила, че когато храната свършила, яла сурово брашно.
— Чувал съм, че си била в системата — каза Бъч, като я погледна замислено. — Имаш ли нещо против да те попитам защо?
— Ти как мислиш? Нямах родители — тя затвори папката и я плъзна по бюрото към него. — Намерихте ли оръжието?
Той присви очи. Явно се чудеше дали да не последва примера й и да смени темата.
— Оръжието? — подсети го тя.
— Отново метателна звезда. Със следи от кръв, но не е нейната. Намерихме и остатъци от някакво прахообразно вещество на две различни места, като че ли някой е палил сигнални ракети и ги е оставил на земята. Все пак трудно е да си представи човек, че убиецът е искал да привлече внимание към трупа.
— Смяташ, че има връзка между убийството на Мери и бомбата в колата?
Той сви небрежно широките си рамене.
— Може би. Но ако някой наистина е искал да си отмъсти на Голямото татенце, щяха да ударят някой, който стои по-високо от нея в хранителната верига. Щяха да очистят сводника.
Бет затвори очи и в съзнанието й изплува образът на Мери като петгодишна, понесла под мишница една безглава кукла Барби с парцалива рокля.
— Но от друга страна, това, може би, е само началото — отбеляза Бъч.
Тя чу, че отмества стола си и погледна нагоре. Той заобиколи бюрото и се приближи до нея.
— Имаш ли някакви планове за вечеря? — попита той.
— Вечеря?
— Да. Ти и аз.
Железния я канеше да излязат заедно? Пак?
Бет се изправи, за да не трябва да го гледа с вдигната глава.
— А, да… не, искам да кажа, благодаря, но не мога.
Дори да не бяха в нещо като професионални отношения, мислите й бяха заети с нещо друго. Само си представете. Да не поема ангажимент, за да бъде свободна, в случай че мъжът в кожените дрехи реши да я навести тази вечер, както и сутринта.
По дяволите, едно хубаво чукане и тя си беше въобразила, че между тях има нещо? Трябваше да се върне в реалния свят.
Бъч се усмихна цинично.
— Някой ден ще разбера защо не ме харесваш.
— Но аз те харесвам, наистина. Не се даваш на никого и макар че не одобрявам методите ти, няма да се преструвам, че не ми харесва, че счупи носа на Били Ридъл.
Чертите на лицето на Бъч се смекчиха. Очите му се впиха в нейните и тя си помисли, че сигурно е луда, щом не изпитва нищо към него.
— И ти благодаря, че снощи ми изпрати приятеля си — каза тя, мятайки чантата си на рамо. — Въпреки че трябва да си призная, че в началото адски ме изплаши.
Точно преди да й покаже най-висшия и добър начин, по който може да се използва човешкото тяло.
Бъч смръщи вежди.
— Приятел ли?
— Знаеш за кого говоря. Онзи, който прилича на готически кошмар. От отдела за борба с порока е, нали?
— За какво говориш, по дяволите? Не съм изпращал никой в жилището ти.
В главата й не остана капчица кръв. Нарастващата подозрителност и тревогата, изписана на лицето на Бъч, й подсказаха, че няма смисъл да го кара да напряга паметта си. Запъти се към вратата.
— Сбъркала съм.
Бъч я хвана за ръката.
— Кой, по дяволите, е бил снощи в апартамента ти?
И на нея й се искаше да знае.
— Никой. Както ти казах, сбъркала съм. Довиждане.
Втурна се през фоайето, а сърцето й биеше три пъти по-бързо от обичайното. Излезе нетърпеливо навън и трепна от болка, когато слънцето обля лицето й с ярка светлина.
Едно нещо беше ясно: тази сутрин нямаше да се види с онзи мъж, въпреки че беше светло и „Уолъс Авеню“ № 816 беше в най-хубавата част на града.
Към четири следобед Рот вече щеше да експлодира. Не беше успял да се върне при Бет предишната нощ. И тя не се бе появила тази сутрин.