Фактът, че не дойде, означаваше едно от двете: нещо й се е случило или го беше отсвирила.
Провери брайловия часовник с пръстите си. До залез-слънце имаше още много време. Дявол да ги вземе тези летни дни. Много са дълги. Прекалено дълги.
Отиде в банята, наплиска лицето си с вода и подпря ръце на мраморния плот. Взря се в лицето си на меката светлина на свещта, поставена до умивалника, но можеше само смътно да различи кичурите черна коса, размазаните линии на веждите си и очертанието на лицето си.
Чувстваше се изтощен. Не беше спал цял ден, а предишната нощ беше катастрофа. С изключение на случилото се с Бет. То беше…
Изруга и се избърса.
Господи, какво му ставаше, по дяволите? Да бъде вътре в тази жена беше най-лошото от всичко, случило се снощи. Заради това неочаквано малко приключение сега не можеше да събере мислите си, тялото му беше в състояние на непрекъсната възбуда и настроението му беше отвратително. Поне последното не беше нещо необичайно за него.
Боже мой, предишната нощ беше пълен провал.
След като се раздели с братята, той и Вишъс прекосиха града, за да проверят автосервиза. Беше затворен. Огледаха наоколо, влязоха вътре с взлом и решиха, че не се използва като оперативен център. Порутената постройка беше прекалено малка, за да може да прикрие евентуално тайно подземие. Освен това кварталът не беше подходящ. Наблизо имаше две денонощни ресторантчета за бързо хранене, в едното, от които често се отбиваха ченгета. Рискът беше твърде голям.
С Вишъс бяха на път към дома на Дариъс, след като за малко се бяха отбили до „Скриймърс“, за да угаси Ви жаждата си с водка „Грей Гус“, когато се натъкнаха на проблем.
Именно тогава от лошо всичко стана далеч по-лошо.
В една уличка имаше тежко ранен цивилен вампир и двама лесъри се канеха да го довършат. Отне им известно време да убият лесърите, защото и двамата бяха много опитни, но докато битката приключи, вампирът беше умрял.
Бяха се гаврили жестоко с младия вампир, тялото му беше покрито с плитки прободни рани. Като се съди по разранените му колена и ситните камъчета, набили се в дланите му, той на няколко пъти се е опитвал да изпълзи. Около устата му имаше прясна човешка кръв и миризмата й се усещаше във въздуха, но нямаха време да проверят в какво състояние е ухапаната от него жена.
Появи се компания. Точно когато лесърите си получиха заслуженото, се разнесе воят на полицейски сирени. Акустичната какофония означаваше, че след като е чул шума от борбата или е видял проблясването на светлини, някой е позвънил на 911. Едва успяха да се измъкнат с трупа с кадилака „Ескалейд“ на Вишъс.
В къщата на Дариъс Вишъс претърси трупа. В портфейла на мъжа имаше листче хартия, изписано със знаците на стария език. Име, адрес, възраст. Бяха минали шест месеца след преобразяването му. Беше съвсем млад.
Час преди зазоряване откараха тялото в покрайнините на града, в една хубава къща, построена дълбоко в гората. Вратата им отвори възрастна двойка цивилни вампири и ужасът им при вида на двамата воини, застанали на прага им, замириса на Рот като горящ боклук. Когато потвърдиха, че имат син, Вишъс се върна при колата и извади трупа. Бащата се втурна към сина си и го взе от ръцете на Вишъс. Майката щеше да се свлече на земята, ако Рот не я беше подхванал.
Фактът, че за смъртта на сина им беше отмъстено, поуспокои бащата. Но това не беше достатъчно. Не и за Рот.
Той нямаше да спре, докато не види мъртви всички лесъри.
Рот затвори очи и се заслуша в ритъма на „Черният албум“ на Джей Зи, като се опитваше да не мисли за предишната нощ. През звуците на музиката се дочу ритмично почукване и той отвори вратата с мисълта си.
— Какво има, Фриц?
Икономът влезе със сребърен поднос в ръце.
— Позволих си да ви приготвя нещо за хапване, господарю.
Фриц остави храната на ниската масичка пред дивана. Вдигна капака на блюдото и Рот долови лекото ухание на пиле с подправки. Това го подсети, че наистина е гладен. Седна на масата и взе една тежка сребърна вилица. Погледна приборите.
— Господи, Дариъс обичаше скъпите вещи, нали?
— О, да, господарю. Само най-доброто за моя принцепс.
Икономът се навърташе край него, докато Рот съсредоточено отделяше месото от костите с приборите си. Фината моторика не беше по неговата част, затова накрая вдигна бутчето от чинията си с ръка.
— Харесва ли ви пилето, господарю?
Рот кимна, дъвчейки.
— Много те бива в готвенето.
— Толкова се радвам, че решихте да останете тук.
— Няма да е задълго. Но не се безпокой, ще има за кого да се грижиш — Рот бодна с вилицата в нещо, което приличаше на картофено пюре. Беше ориз и зрънцата се разбягаха из чинията. Изруга и се опита да ги избута върху вилицата с показалеца си. — С нея животът ти ще бъде далече по-лек, отколкото с мен.