Устните на ченгето се раздвижиха. Опитваше се да каже нещо. Рот се наведе към него.
— Не… я… наранявай.
Неочаквано за самия себе си, Рот му отговори.
— Тук съм, за да я спася.
— Не! — проеча глас в уличката.
Рот извърна глава. Към тях тичаше Бет.
— Пусни го!
Той разхлаби хватката си. Нямаше да убие ченгето пред очите й. Желанието му да спечели доверието й беше по-голямо от това да изпрати противника си при създателя му.
Когато Бет рязко спря, Рот разтвори ръката си и човекът се строполи на земята. В тъмнината се чуваше как гърдите му хриптят при мъчителните опити да си поеме дъх.
Бет коленичи до тежко дишащия полицай и гневно погледна нагоре.
— Едва не го уби!
Рот изруга, защото съзнаваше, че трябва да се махне оттук. Скоро щяха да се появят и други ченгета. Погледна към другия край на уличката.
— Къде си мислиш, че отиваш? — гневният й глас беше остър като нож.
— Искаш да остана тук и пак да ме арестуват?
— Заслужаваш да те хвърлят в затвора!
Ченгето се помъчи да се изправи, но краката му се огънаха. Въпреки това отблъсна Бет, когато тя протегна ръце, за да му помогне.
Рот трябваше да намери някой тъмен ъгъл, за да се дематериализира. Ако това, че едва не уби ченгето, беше ужасило Бет, номерът с изчезването със сигурност щеше да я докара до лудост.
Обърна се и се отдалечи с широка крачка. Не му се искаше да я остави, но какво друго би могъл да направи? Ако му нашарят задника с куршуми и го убият, кой ще се погрижи за нея? Не можеше да си позволи да го вкарат в затвора. Затворническите килии бяха със стоманени решетки, което означаваше, че когато настъпи утрото, няма да може да се измъкне, като се дематериализира. При тази перспектива, ако ченгетата се опитаха да го заловят, щеше да се наложи да ги избие до крак.
И какво щеше да си помисли тя тогава за него?
— Спри! — извика тя.
Той продължи напред и чу стъпките й, когато тя се затича след него.
— Казах ти да спреш! — тя се вкопчи в ръката му и го дръпна с всичка сила.
Той я погледна, огорчен от начина, по който се бяха развили нещата. Заради историята с приятелчето й тя се страхуваше от него и щеше да му е адски трудно да се погрижи за нея. Съмняваше се, че разполага с достатъчно време да я накара да промени мнението си и да тръгне с него по собствена воля. Което означаваше, че когато настъпи моментът на преобразяването, може би щеше да се наложи да я отведе против волята й. А това нямаше да бъде приятно и за двамата.
Миризмата й стигна до ноздрите му и разбра, че тя е опасно близо до промяната. Може би трябва да я вземе със себе си още сега.
Рот се огледа. Не можеше да я метне на рамо тук, само на няколко метра от полицейския участък. Не и пред погледа на онова проклето ченге. Не, трябва да дойде точно преди зазоряване и да я отвлече. И ако трябва, да я окове в дома на Дариъс. Нямаше друг избор, защото иначе тя щеше да умре.
— Защо, дявол да го вземе, ме излъга? — извика тя. — Не познаваш баща ми.
— Напротив, познавам го.
— Лъжец — тя се изплю. — Ти си убиец и лъжец.
— Поне първото е вярно.
Очите й се разшириха, на лицето й се изписа ужас.
— Тези звезди… в джобовете ти. Ти си убил Мери, нали?
Той се намръщи.
— Никога не съм убивал жени.
— Значи съм права и за второто.
Рот погледна към ченгето, което още лежеше на земята, но се съвземаше.
Проклятие, помисли си той. Ами ако Бет не разполага с време до зазоряване? Какво ще стане, ако избяга и не успее да я намери?
Той понижи глас.
— Напоследък чувстваш непрекъснато глад, нали?
Тя отскочи назад.
— Какво?
— Непрекъснато си гладна, но не наддаваш на тегло. И си уморена, страшно уморена. Очите ти парят, особено през деня, нали? — той се наведе напред. — При вида на сурово месо се питаш какво ли е на вкус. Зъбите ти, горните отпред, са чувствителни. Ставите те болят, усещаш кожата си опъната. И се опъва все повече.
Тя запримига и зяпна от изненада. Зад нея ченгето успя да се изправи на крака, залитна и тупна по задник на земята.
Рот заговори по-бързо.
— Чувстваш се не на място, нали? Като че ли другите се движат с различна скорост, по-бавно от теб. Мислиш си, че си ненормална, различна, че не си като тях. Не те свърта на едно място. Нервна си. Усещаш, че нещо ще се случи, нещо от огромно значение, но не знаеш какво, нито как би могла да го предотвратиш. Лежиш будна, страхуваш се от сънищата си, изгубена в средата, която добре познаваш — той направи пауза. — Досега почти не си изпитвала сексуално желание, макар че мъжете те смятат за невероятно привлекателна. Оргазмите, до които стигна с мен снощи, са първите, които изобщо си имала.