Това бяха собствените му спомени от живота му в света на хората преди преобразяването. Тя го гледаше слисано.
— Ако искаш да разбереш какво, по дяволите, става с теб, трябва да дойдеш с мен сега. Съвсем скоро ще ти стане много зле, Бет. И единствено аз съм в състояние да ти помогна.
Тя отстъпи крачка назад. Погледна към ченгето, което като че ли претегляше „за“ и „против“ да продължи да лежи на земята.
Рот повдигна ръце.
— Няма да те нараня. Обещавам. Ако имах намерение да те убия, можех да го направя снощи по десет различни начина, прав ли съм?
Тя обърна глава към него и той затвори очи, усещайки, че тя си припомня какво точно беше направил с нея. Желанието й изпълни ноздрите му със сладък аромат, който обаче бързо изчезна.
— Току-що щеше да убиеш Бъч.
Не беше много сигурен в това. Трудно беше да си намериш достоен противник.
— Не, нямаше.
— Но можеше.
— Всъщност има ли значение? Той все още е жив.
— Само защото се появих аз.
Рот изхриптя, изигравайки най-силния си коз.
— Ще те отведа в дома на баща ти.
Очите й първо едва не изскочиха от орбитите си, после се присвиха подозрително.
Погледна отново към ченгето. Той вече се беше изправил на крака и се подпираше с една ръка на стената. Главата му висеше, като че ли беше прекалено тежка за шията му.
— Баща ми, а? — гласът й беше изпълнен с недоверие. И достатъчно любопитство, за да повярва, че я е убедил.
— Нямаме време, Бет.
Последва дълго мълчание.
Ченгето вдигна глава и погледна към тях. След минута-две отново щеше да се опита да го задържи. За Рот решението му беше очевидно.
— Тръгвам, Бет — каза Рот. — Ела с мен.
Тя стисна чантата си.
— Да сме наясно. Нямам ти доверие.
Той кимна.
— Да, няма причина да ми вярваш.
— И оргазмите не ми бяха за пръв път.
— Тогава защо беше толкова изненадана, когато ги изпита? — меко попита той.
— Побързай — измърмори тя и обърна гръб на полицая. — Можем да хванем такси на „Трейд“. Не задържах таксито, което ме докара.
16
Бързайки надолу по уличката, Бет знаеше, че залага живота си на карта. Имаше много голяма вероятност да са я подвели. Измамена от убиец. Само че откъде знаеше той всички тези неща за това как се чувства?
Преди да завие зад ъгъла, тя погледна назад към Бъч. В опита си да я спре, той беше протегнал ръка към нея. Не виждаше лицето му в тъмнината, но отчаяното му желание преодоля разстоянието между тях. Тя се поколеба и забави крачка.
Рот я хвана за ръка.
— Хайде, Бет.
Господ да й е на помощ, тя отново се затича.
Щом стигнаха „Трейд“, тя махна на едно минаващо такси. Слава Богу, то веднага спря. Качиха се в него и Рот даде някакъв адрес на няколко преки от този на „Уолъс Авеню“. Очевидно това беше номер, за да не ги проследят.
Сигурно знае много такива номера, каза си тя.
Когато таксито потегли, тя почувства погледа му върху себе си.
— Ченгето… Значи ли нещо той за теб? — тя извади мобилния си телефон от чантата и се обади на дежурния в участъка. — Попитах те нещо — тонът на Рот беше рязък.
— Върви по дяволите — чу гласа на Рик и пое дълбоко дъх. — Хосе там ли е?
Отне само минута, за да бъде намерен другият детектив, и когато затвори телефона, той вече беше тръгнал да търси Бъч. Хосе не я разпитва много, но тя знаеше, въпросите ще дойдат по-късно. И как точно щеше да обясни защо е избягала със заподозрян?
Това я превръщаше в съучастник в подпомагане и подбуждане към престъпление, нали така?
Бет прибра телефона си в чантата. Ръцете й трепереха, главата й беше замаяна. Едва дишаше, макар че в таксито имаше климатик, който осигуряваше блажена прохлада. Открехна прозореца. Бризът, горещ и влажен, разроши косата й. Какво беше направила? С тялото си предишната нощ? С живота си сега? Какво още щеше да се случи? Да запали апартамента си?
Гадно й беше, че Рот бе използвал единствената примамка, на която не можеше да устои. Че безспорно е престъпник. Че се страхуваше от него и въпреки това се възбуждаше, като си спомнеше целувките му.
Мразеше факта, че той знае, че това бяха първите й оргазми.
— Оставете ни тук — каза Рот на шофьора десет минути по-късно.
Бет плати с една двадесетдоларова банкнота, радвайки се, че има в себе си пари. Парите на Рот, голямата пачка, останаха на земята в задния двор, така че едва ли би могъл да уреди сметката.
Таксито потегли и те поеха по идеално поддържания тротоар на хубав, богаташки квартал. Смяната на обстановката й се стори абсурдна. От насилието в задната уличка до моравите и цветните лехи тук.