Готова беше да се обзаложи, че хората, които живееха в тези къщи, никога не са бягали от полицията.
Обърна се към Рот, който вървеше малко след нея. Оглеждаше се, като че ли очакваше някой да ги нападне, макар че нямаше представа можеше ли изобщо да види нещо с тези тъмни очила. Просто не можеше да разбере защо му е да ги носи. Освен че бяха вредни за зрението му, всеки лесно ще го запомни заради модните очила. Един поглед беше достатъчен, за да бъде описан с точност. Не че дългата черна коса и ръстът му не биха свършили същата работа.
Тя извърна глава. Стъпките на обутите му в кубинки крака по тротоара отекваха като удари с юмруци по солидна врата.
— И така, ченгето — плътният глас на Рот прозвуча съвсем близо. — Любовник ли ти е?
Бет едва не се засмя. Господи, той ревнуваше.
— Няма да отговоря на този въпрос.
— Защо?
— Защото не съм длъжна. Не те познавам. Не ти дължа нищо.
— Снощи ме опозна адски добре — каза той с нисък, дрезгав глас. — Както и аз те опознах много добре.
Да не подхващаме тази тема, помисли си тя и веднага усети влага между краката си. Господи, какви неща можеше да прави този мъж с езика си.
Скръсти ръце на гърдите си и се загледа в една добре поддържана колониална къща. Много от прозорците светеха и сякаш я приканваха да влезе. Къщата й изглеждаше някак позната. Вероятно защото във всички уютни домове има нещо общо и неизменно те привличат. В момента не би имала нищо против да прекара тук една седмица.
— Случилото се снощи беше грешка — каза тя.
— Нямах такова чувство.
— Бъркаш. Много грешиш.
Той протегна ръце към нея още преди да е усетила движението му. Както си вървеше по пътя, изведнъж се оказа в обятията му. Едната му ръка обхвана тила й, другата притисна бедрата й към неговите. Усети ерекцията му върху корема си.
Затвори очи. Всеки сантиметър от кожата й като че оживя, температурата й се покачи бързо. Мразеше се, че реагира така, но също както и той, това беше нещо, което не беше в състояние да контролира. Очакваше да усети устните му върху своите, но той не я целуна. Приближи уста към ухото й.
— Не ми вярвай. Не ме понасяй. Изобщо не ме интересува. Но никога не ме лъжи — той пое дълбоко дъх, като че ли искаше да вдиша уханието й в себе си. — Усещам желанието ти в момента. Мога да те поваля веднага на земята и да вдигна полата ти. И ти изобщо няма да се съпротивляваш, нали?
Не, със сигурност нямаше да се съпротивлява. Защото беше идиотка. На която явно животът й е омръзнал. Устните му докоснаха шията й, след това езикът му леко близна кожата й.
— Виж сега, можем да бъдем цивилизовани и да почакаме, докато влезем вътре. Или да го направим направо тук. Така или иначе, умирам от желание да вляза в теб и знам, че няма да ми откажеш.
Бет се вкопчи в раменете му през коженото яке. Трябваше да го отблъсне, но направи точно обратното. Придърпа го още по-близо до себе си и притисна гърдите си към гръдния му кош.
От гърдите му се откъсна стон на мъжко желание, изпълнен с доволство и отчаяна молба.
Ха, помисли си Бет, възвръщайки до известна степен силите си. Откъсна се от него с мрачно задоволство.
— Единственото нещо, което прави тази ужасна ситуация поне отчасти поносима, е фактът, че ме искаш още повече.
Тя вирна брадичка и закрачи. Той я последва. Усещаше погледа му върху тялото си, все едно я докосваше с ръце.
— Права си. Готов съм да убия, за да те имам.
Бет се обърна и размаха пръст.
— Значи това било. Видял си ни, когато с Бъч се целувахме в колата. Така ли? — Рот повдигна вежда и разтегли устни в усмивка. Не й отговори. — Затова ли го нападна?
— Просто оказах съпротива при ареста.
— Да. Така изглеждаше — промърмори тя. — Е, какво? Видя ли го да ме целува?
Рот се приближи, от него струеше заплаха.
— Да, видях го. Мисълта, че те докосва, беше непоносима. Сега по-добре ли се чувстваш? Искаш ли да ме нараниш още повече, като ми кажеш, че е по-добър любовник от мен? Би било лъжа, но въпреки това адски ще ме заболи.
— Защо отдаваш на случилото се толкова голямо значение? — попита тя. — С теб прекарахме само една нощ. Дори не цялата! Само няколко часа.
Той замълча и стисна челюст. Разбра, че скърца със зъби по движението на мускулите под скулите му. Радваше се, че е с тъмни очила. Имаше чувството, че погледът му би я уплашил до смърт.
По пътя мина кола и тя си спомни, че той бяга от полицията, на практика — тя също. Какво, по дяволите, ги беше прихванало да спорят на улицата като… двойка влюбени?