Шоковата вълна на обзелата я паника раздвижи въздуха и достигна през стаята до него като студен бриз. Не можеше да понесе страданието й и му се искаше да направи нещо, за да я утеши, но проявата на състрадание не беше сред силните му страни. Ако ставаше въпрос за нещо друго, той щеше да се бие за нея. Да, в момента не можеше да направи нищо. Нищо. Истината не беше цел, която можеш да унищожиш. И не беше неин враг, въпреки че й причиняваше болка. Просто… положението беше такова.
Изправи се и се приближи до леглото. Тя не се отдръпна и той приседна на него. Сълзите, които се стичаха по лицето й, ухаеха като пролетен дъжд.
— Какво ще стане с мен? — попита тихо тя.
Отчаянието в гласа й показваше, че въпросът й е отправен по-скоро към Бога, а не към него. Но все пак й отговори.
— Времето на промяната ти настъпва бързо. При всички нас този момент идва около двадесет и пет годишна възраст. Ще те науча как да се погрижиш за себе си. Ще ти покажа какво да правиш.
— Боже мой…
— След като минеш през този процес, ще трябва да пиеш.
Тя се задави и рязко се изправи.
— Нямам намерение да убивам никого!
— Това изобщо не е нужно. Трябва ти кръв от мъжки вампир. Това е всичко.
— Това е всичко — повтори тя вяло.
— Ние не ловуваме хора. Това са измислици.
— Никога ли не си нападал… хора?
— Не и за да пия от тях — избягна той прекия отговор. — Има вампири, които го правят, но силата им не трае дълго. За да бъдем силни, трябва да пием от собствената си раса.
— От устата ти всичко звучи толкова нормално.
— Нормално е.
Тя замълча. И после, като че ли току-що й бе дошло наум, каза:
— Ти ще ми позволиш…
— Ще пиеш от мен. Когато моментът настъпи.
Тя издаде сподавен звук, сякаш искаше да извика, но се задави.
— Бет, знам, че ти е трудно…
— Не, не знаеш.
— … защото аз лично съм го преживял.
Тя го погледна.
— И за теб ли новината, че си вампир, дойде като гръм от ясно небе?
Нямаше намерение да го предизвиква. По-скоро се надяваше да намери някой, с когото има нещо общо. Който и да е.
— Аз знаех кои са родителите ми — отвърна той, — но по времето, когато настъпи моментът за преобразяването ми, те бяха мъртви. Бях сам. Не знаех какво ме очаква. Така че знам колко объркана се чувстваш.
Тя отново се отпусна на възглавниците.
— И майка ми ли е била вампир?
— Не, била е човек, доколкото знам от Дариъс. Вампирите и хората могат да зачеват деца, но децата рядко оцеляват.
— Мога ли да спра промяната? Да я предотвратя?
Той поклати глава.
— Ще боли ли?
— Ще почувстваш…
— Не става въпрос за мен. Ще ти причиня ли болка?
Рот не показа изненадата си. Никой не се беше тревожил за него. Както вампирите, така и хората се плашеха от него. Расата му се прекланяше пред него. Но никой никога не беше проявявал загриженост за него. Не знаеше как да реагира при такова отношение.
— Не. Няма да ме боли.
— Мога ли да те убия?
— Няма да ти позволя.
— Обещаваш ли? — попита тя настойчиво, седна в леглото и стисна ръката му.
Не можеше да повярва, че дава обет да се пази. По нейна молба.
— Обещавам — посегна да покрие ръката й със своята, но спря, преди да я докосне.
— Кога ще се случи?
— Не мога да ти кажа със сигурност. Но ще бъде скоро.
Тя пусна ръката му и се облегна на възглавниците. След това се отдръпна от него и се сви на кълбо, легнала на една страна.
— Може би ще се събудя — промърмори тя. — Може би все пак ще се събудя.
19
Бъч изпи първия си скоч на един дъх. Голяма грешка. Усети в гърлото си пареща болка, все едно беше глътнал горелка. Щом спря да кашля, поръча на Аби още един.
— Ще я намерим — каза Хосе и остави бирата си на бара. Хосе предпочиташе по-леките питиета, но вкъщи го чакаше семейство. Бъч, от друга страна, можеше да прегрешава, колкото си иска.
Хосе си играеше с халбата, описвайки с нея кръгчета по плота.
— Не се самообвинявай, детективе.
Бъч се изсмя и обърна втория си скоч.
— Да бе, в колата ми, освен онзи заподозрян имаше куп хора — вдигна пръст, за да привлече вниманието на Аби. — Още едно.
— Идвам.
Тя донесе бутилката и му се усмихна, докато наливаше в чашата му малцовото уиски.
Хосе се размърда на високия си стол, като че не одобряваше скоростта, с която Бъч изпразваше чашите и се измъчваше от усилието да държи устата си затворена.
Аби отиде при друг клиент и Бъч се обърна към Хосе.
— Тази вечер ще се нафиркам до козирката. Не е нужно да ми правиш компания.
Хосе пъхна няколко фъстъка в устата си.