— А ти имаш ли партньорка? — попита тя.
Лицето на вампира предано засия.
— Казва се Уелси. Бяхме отредени един за друг още преди преобразяването ни. Чист късмет е, че се влюбихме. Истината е, че и на улицата да я бях срещнал, пак нея щях да избера. Не е ли това съдба?
— Понякога работи в наша полза — тихо отвърна тя.
— Да. Някои мъже си взимат повече от една шелан, но аз не мога дори да си помисля да бъда с друга жена. Именно по тази причина Рот избра мен да те пазя.
Тя повдигна едната си вежда и го погледна.
— Моля?
— Другите братя имат жени, от които пият, но нямат емоционална връзка с тях. Така че нищо не би им попречило да… — той млъкна и захапа още една бисквита. — Е, като се има предвид, че ти си…
— Че аз какво?
Имаше чувството, че почти не познава себе си. И беше готова да повярва на думите на всеки непознат.
— Много красива. Рот не би искал да те повери на грижите на някой друг, защото ако се изкушат да ти направят нещо, ще се получат сериозни неприятности — Тор сви рамене. — Е, някои от братята са много опасни. Никой не би искал да остави, която и да било жена насаме с тях, поне не и ако изпитва чувства към нея.
Бет не беше сигурна, че иска да се запознае с братята.
Я почакай, помисли си тя.
— Рот има ли си вече шелан? — попита тя.
Тор допи бирата си.
— Мисля, че е по-добре да поговориш с него за това.
Което определено не означаваше „не“.
В гърдите й се загнезди болезнено разочарование. Върна се в кухнята.
По дяволите. Изпитваше чувства към Рот. Бяха правили секс два пъти, а в главата й вече беше пълна каша.
Този път ще боли, каза си тя, докато отваряше друга бира. Когато настъпи краят, адски ще я боли. А да не говорим, че щеше да се превърне във вампир.
О, Боже мой.
— Още нещо за похапване? — провикна се тя от кухнята.
— С удоволствие.
— Бира?
— Не. Пих достатъчно.
Бет донесе пакетчето с бисквити от кухнята и ги изядоха до трохичка. Изядоха дори натрошените на дъното.
— Имаш ли нещо друго за ядене? — попита той.
Бет се изправи. Тя също беше гладна.
— Ще видя какво мога да намеря.
— Имаш ли кабелна? — Тор посочи с глава към телевизора.
Тя му подхвърли дистанционното.
— Имам, разбира се. Доколкото си спомням, тази вечер има маратон на „Годзила“ по „Ти Би Ес“.
— Страхотно — каза вампирът и изпъна краката си напред. — Аз съм на страната на чудовището.
Тя му се усмихна.
— Аз също.
22
Бъч се събуди с чувството, че забиват пирони в главата му. Успя да отвори едното си око. Не, звънеше телефонът. Вдигна слушалката и я доближи към ухото си.
— Да?
— Добро утро, слънчице — гласът на Хосе заби още един пирон.
— Часът? — попита той прегракнало.
— Единадесет. Помислих си, че ще искаш да знаеш, че Бет се обади току-що и пита за теб. Звучеше добре.
Бъч се отпусна облекчено.
— А онзи тип?
— Не го спомена. Но каза, че иска да говори с теб по някое време днес. Анулирах сигнала за издирване, защото звънна от апартамента си.
Бъч седна в леглото.
Но веднага легна обратно.
Известно време нямаше да ходи никъде.
— Не се чувствам много добре — промърмори той.
— Така си и мислех. Затова й казах, че до следобед си зает с други дела. За твое сведение, тръгнах си от вас в седем тази сутрин.
О, Господи.
Бъч отново се опита да се изправи и да се задържи да не падне. Стаята се въртеше пред очите му. Беше все още пиян като тараба. Мъчеше го махмурлук. Толкова за мъжете и тяхната мултифункционалност.
— Идвам веднага.
— На твое място не бих го направил. Капитанът те търси под дърво и камък. От Вътрешния отдел идваха да разпитват за тебе и Били Ридъл.
— Ридъл ли? Защо?
— Хайде, хайде, детективе.
Да, знаеше защо.
— Чуй ме сега. Не можеш да се покажеш пред капитана в това състояние — гласът на Хосе беше равен и прагматичен. — Трябва да изтрезнееш и да се стегнеш. Ела по-късно. Ще те покрия.
— Благодаря ти.
— Оставих ти аспирин и чаша вода до телефона. Реших, че няма да успееш да стигнеш до кафеварката. Глътни три хапчета, изключи телефона и поспи. Ако изскочи нещо интересно, ще дойда да те взема.
— Обичам те, сладурче.
— Тогава ми купи палто от норка и обици за годишнината.
— Имаш ги.
Успя да постави слушалката на мястото й при втория опит и затвори очи. Ще поспи още малко. Може би след това отново ще се почувства като човек.