За него не беше и помислял. Белегът на лицето му щеше да я изплаши до смърт. По дяволите, даже Рот със слабото си зрение можеше да го види. Освен това смъртният ужас в очите на жените му действаше възбуждащо. От това можеше едва ли не да стигне до оргазъм, както някои мъже при вида на дамско бельо от „Виктория Сикрит“.
Не, Тор щеше да я пази, ако отново възникне такава необходимост.
Рот се протегна. Допирът на атлазените чаршафи до голото му тяло събуди копнежа му по Бет. Сега, когато бе сит, тялото му беше по-силно от всякога, костите му бяха твърди като диамант, а мускулите му здрави като стоманени въжета. Отново беше самият себе си и всяка частица от тялото му гореше от желание за движение.
Изпитваше горчиво съжаление за случилото се с Мариса.
Мислите му се върнаха към изминалата нощ. Когато вдигна глава от шията и осъзна, че едва не я бе убил. И не защото бе пил твърде много. Тя се отдръпна от него и цялата трепереше от обида и мъка, когато стана от леглото.
— Мариса…
— Господарю, освобождавам ви от обета.
Той изруга. Чувстваше се адски зле заради това, което й беше сторил.
— Не разбирам гнева ви — каза тя със слаб глас. — Винаги сте искали точно това и сега аз изпълнявам желанието ви.
— Никога не съм искал…
— Мен — прошепна тя. — Знам.
— Мариса…
— Не казвайте нищо, моля ви. Няма да понеса да чуя истината от устата ви, макар че винаги съм я знаела. Срамувахте се, че сте обвързан с мен.
— За какво, по дяволите, говориш?
— Аз ви отвращавам.
— Какво?
— Мислите, че не съм забелязала? Нямате търпение да се освободите от мене. Когато аз пиех, вие се затваряхте в себе си, като че ли насила понасяте присъствието ми — тя се разплака. — Винаги се стараех да бъда чиста, когато идвам при вас. Прекарвах във ваната с часове. Но не намирам мръсотията, която вие виждате.
— Мариса, престани. Просто престани. Не е заради теб.
— Да, знам. Видях другата жена. В съзнанието ви — тя потръпна.
— Съжалявам. Трябва да ти кажа, че никога не си ме отвращавала. Ти си красива…
— Не казвайте това. Не сега — гласът на Мариса бе станал по-твърд. — Ако има нещо, за което би трябвало да съжалявате, то е, че ми беше нужно толкова много време, за да разбера това, което винаги е било ясно.
— Ще продължавам да те пазя — обеща той.
— Не, няма. Вече не съм ваша грижа. Не че някога съм била.
И тя си тръгна. Остави само свежия аромат на океан, който бързо се разсея.
Рот потърка очи. Беше решен да оправи по някакъв начин отношенията си с нея, но не знаеше как. Особено като се има предвид адът, в който беше живяла. Но не искаше тя да остане с убеждението, че не означаваше нищо за него. Или че я смята за нечистоплътна.
Вярно е, че никога не е бил влюбен в нея. Но не искаше да й причини болка, затова толкова често й повтаряше да го остави. Ако се беше отдръпнала, ако беше дала ясно да се разбере, че не го желае, можеше да запази достойнството си пред надменните членове на аристокрацията, от която произхождаше. В нейната класа една шелан, която е била отхвърлена от партньора си, се смяташе за негодна стока.
Сега, тъй като тя го беше напуснала, срамът и унижението щяха да й бъдат спестени. И той имаше чувството, че когато новината се разчуе, никой няма да се учуди. Странно, никога не беше се замислял как ще се разделят с Мариса. Може би защото след толкова векове смяташе, че винаги ще са заедно. Но изобщо не беше предполагал, че това ще се случи поради връзката му с друга жена. А ето че се получи именно така. Влюби се в Бет. След като я маркира предишната вечер, не се съмняваше в емоционалната си връзка с нея.
Изруга на глас, тъй като познаваше добре поведението и психологията на мъжете вампири и знаеше, че е загазил. По дяволите, и двамата бяха загазили.
Обвързаният мъж вампир беше опасен. Особено когато се налага да остави своята половинка. И да я предаде на грижите на друг мъж.
Опитвайки се да не мисли за последствията, Рот взе телефона и звънна на горния етаж, защото усети глад. Но когато никой не му отговори, предположи, че Фриц е отишъл до магазина да купи продукти. Много добре. Беше казал на братята да дойдат по-късно вечерта, а те обичаха здравата да си похапват. Време беше да анализира положението, да разбере докъде са стигнали с разследванията си.
Изгаряше от желание да отмъсти за смъртта на Дариъс.
И колкото по-близък ставаше с Бет, толкова по-голямо ставаше желанието му за мъст.
23
Бъч излезе от кабинета на капитана. Кобурът му се стори необичайно лек без пистолета в него, а портфейлът без значката — твърде плосък. Имаше чувството, че е гол.