— Бет?
— Да… ами значи е вярно, че не можеш да излизаш през деня?
— Вампирите не понасят слънчевата светлина.
— Защо? Какво им става?
— Незабавно получават изгаряния от втора до трета степен. След това стават на пепел. Слънцето не е нещо, с което можеш да си позволиш да рискуваш.
— Но аз излизам през деня и ми няма нищо.
— Още не си минала през преобразяването. Макар че, не се знае. Възможно е и след това слънчевата светлина да ти понася. За вампирите, при които единият родител е човек, е различно. Вампирското може да не е толкова изявено — той отпи от чашата си и изтри устните си. — Но ти ще преминеш през процеса на преобразяване, а това показва, че кръвта на Дариъс е силна.
— Колко често ще трябва да… се храня?
— В началото доста често. Може би два, три пъти месечно. Но не се знае.
— След като ми помогнеш първия път, после как ще си намеря мъж, от който да пия…
Рот изръмжа и тя не се доизказа. Изразът на лицето му я накара да се свие на стола. Отново беше разгневен.
— Ще имам грижата да ти намеря някого — сега акцентът му се чувстваше по-силно от обикновено. — Дотогава ще използваш мен.
— Надявам се да не е за дълго — промърмори тя, като си мислеше, че няма да му е приятно да бъдат заедно толкова дълго време.
Той я погледна и изкриви уста.
— Нямаш търпение да срещнеш някой друг?
— Не, просто си помислих, че…
— Какво? Какво си помисли? — тонът му беше студен, както и погледа му, който й хвърли през тъмните очила.
Трудно й беше да изкаже гласно опасенията си, че Рот не желаеше да се обвърже с нея. Заболя я, макар да разбираше, че ще бъде по-добре без него.
— Аз… такова… Тор ми каза, че си кралят на вампирите. Предполагам, че си доста зает.
— Това момче трябва да се научи да си затваря устата.
— Значи е истина? Че ти си кралят?
— Не — рязко й отвърна той.
Все едно затръшна врата под носа й.
— Женен ли си? Искам да кажа, имаш ли си партньорка? Или може би две? — избъбри набързо Бет. И без това беше бесен. Едва ли би могла да го разгневи повече.
— Боже мой, не.
Е, това все пак беше нещо. Въпреки че беше ясно какво мисли той за взаимоотношенията с другия пол. Тя отпи от виното си.
— Има ли въобще жена в живота ти?
— Не.
— А от кого се храниш?
Последва дълго мълчание, което не беше обнадеждаващо.
— Имаше една.
— Имаше?
— Имаше.
— Докога?
— Доскоро — той сви рамене. — Никога не сме били близки. Не си подхождахме.
— А при кого ходиш сега?
— За Бога, ти наистина си репортер, а?
— При кого? — настоя тя.
Той я изгледа продължително. След това чертите на лицето му се смекчиха и цялата му агресия като че ли изчезна. Спокойно постави вилицата си в чинията, другата му ръка беше на масата с дланта нагоре.
— По дяволите.
Въпреки ругатнята му, въздухът наоколо сякаш омекна. В началото не повярва в промяната на настроението му, но той свали очилата си и потърка очи. Когато ги сложи отново, забеляза как гръдният му кош се разширява, сякаш събираше кураж.
— Господи, Бет, мисля, че искам това да си ти. Въпреки че няма да мога да бъда дълго с теб след преобразяването — той тръсна глава. — По дяволите, аз съм просто един тъп кучи син.
Бет примигна. При мисълта, че той ще пие от нея кръв, за да живее, усети сексуална възбуда.
— Но не се притеснявай — продължи той. — Това няма да стане. Бързо ще ти намеря друг мъж.
Той бутна чинията си, въпреки че едва беше изял половината.
— Кога се храни за последен път? — попита тя, припомняйки си борбата му с непосилната жажда.
— Снощи.
Почувства гърдите да я стягат толкова силно, сякаш белите й дробове бяха спрели.
— Но ти не ме ухапа.
— Стана, след като си тръгна.
Представи си го прегърнал друга жена. Когато посегна към чашата си, ръката й трепереше.
Охо. Скоростта, с която емоциите й се сменяха тази вечер, чупеше всякакви рекорди. Беше ужасена, после вбесена, а сега обезумяла от ревност. Чудеше се какво ли още я чака. Имаше чувството, че няма да е щастие.
26
Бет остави чашата с вино обратно на масата. Съжаляваше, че не може да се контролира по-добре.
— Не ти е приятно, нали? — тихо попита Рот.
— Кое?
— Че пия от друга жена.
Тя се засмя мрачно, презирайки себе си. Него. Цялото това положение.
— Искаш да ми натриеш носа, така ли?
— Не — той замълча за момент. — Но ми се иска да убия някого при мисълта, че някой ден зъбите ти ще се забият в кожата на друг мъж и ще поемеш неговата кръв в себе си.
Бет го погледна учудено.
Тогава защо не останеш с мен, помисли си тя.