Рот поклати глава.
— Не мога дори да си го помисля.
— Защо?
— Защото не можеш да бъдеш моя. Независимо от това, което ти казах преди.
Фриц влезе, разчисти масата и сервира десерта. Ягоди върху чиния с позлатени ръбове, заедно с шоколадов сос, както и малка бисквитка.
В друг случай Бет би омела чинията си за нула време, но сега беше твърде развълнувана, за да яде.
— Не обичаш ли ягоди? — попита Рот и сложи една в устата си. Белите му зъби се забиха в сочния червен плод.
Тя сви рамене, като се опитваше да не го гледа.
— Обичам.
— Заповядай — Рот взе една ягодка от чинията си и я поднесе към устата й. — Позволи ми да те нахраня.
Хванал ягодата с дългите си пръсти, той протегна ръката си към нея.
Тя искаше да вземе това, което й предлагаше, но отговори:
— И сама мога да се храня.
— Да, знам — нежно отвърна той. — Но не е там работата.
— Ти прави ли секс с нея?
Рот повдигна въпросително вежди.
— Снощи ли?
Тя кимна.
— Когато се храниш, правиш ли любов с нея?
— Не. И нека да отговоря на следващия ти въпрос. В момента не спя с никоя друга жена, освен с теб.
В момента, мислено повтори тя.
Бет погледна ръцете си, чувствайки се глупаво, защото й стана болно.
— Нека да те нахраня — тихо каза той. — Моля те.
О, крайно време е да пораснеш, каза си тя. В крайна сметка бяха зрели хора. Беше им ужасно хубаво в леглото. Никога не беше изпитвала такова нещо с друг мъж. Трябваше ли да си тръгне само защото щеше да го загуби?
Освен това, дори и да й обещаваше розово бъдеще, не можеше да бъде винаги до нея. Той беше воин, който води битка рамо до рамо с мъже като него. Семейният уют щеше да му бъде адски скучен.
Но сега беше с нея и в момента тя го желаеше.
Бет се наведе напред, отвори уста и пое с устни цялата ягода. Ноздрите на Рот се разшириха, докато я наблюдаваше как я захапва. Няколко капки от сладкия сок потекоха по брадичката й и дъхът му секна.
— Искам да го избърша — прошепна той. Пресегна се и хвана брадичката й. След това взе салфетката си.
Тя постави ръката си върху неговата.
— Направи го с устните си.
В помещението се разнесе нисък гръден звук.
Рот се наведе към нея и наклони главата си на една страна. Когато отвори устата си и езикът му се показа, тя зърна кучешките му зъби. Той облиза сока и се отдръпна.
Погледна я. Тя отвърна на погледа му. Пламъкът на свещите затрептя.
— Ела с мен — каза той и й подаде ръката си.
Бет изобщо не се поколеба. Сложи ръката си в неговата и му позволи да я отведе от масата. Отидоха в салона, минаха през скритата от картината врата. Поеха надолу по стълбите. Имаше чувството, че огромната му фигура изпълва тъмнината.
Стигнаха до най-долната площадка и той я въведе в стаята си. Тя погледна към леглото. Беше оправено, възглавниците бяха подредени старателно до таблата откъм главата, атлазените чаршафи бяха опънати и наподобяваха гладка водна повърхност. Цялата пламна при спомена за тялото му, притиснало нейното. Сега отново щяха да преживеят всичко това и тя с нетърпение го очакваше.
Дълбок гърлен звук я накара да погледне през рамо. Той буквално я изгаряше с поглед. Беше прочел мислите й. Знаеше какво иска. И беше готов да изпълни желанието й.
Рот пристъпи към нея. Тя чу как вратата се затвори и се заключи. Огледа се, като се чудеше дали няма някой друг в стаята. Нямаше. Бяха сами.
Обхвана шията й с ръка и наклони главата й назад.
— Цяла вечер мечтая да те целуна.
Бет се стегна в очакване на груба целувка и готова за всичко, което можеше да й даде, но когато устните му докоснаха нейните, те бяха нежни и меки. Усещаше страстта в напрегнатото му тяло, но той, очевидно, не искаше да бърза. Изправи глава и й се усмихна.
Вече съвсем свикнах с кучешките зъби, помисли си Бет.
— Тази вечер няма да бързаме — каза той.
Но тя го спря, преди да я целуне отново.
— Почакай. Има нещо, което трябва да… Имаш ли презерватив?
Той сви вежди.
— Не. Защо?
— Защо ли? Никога ли не си чувал за безопасен секс?
— Не съм преносител на такива болести, а и ти с нищо не можеш да ме заразиш.
— Откъде си толкова сигурен?
— Вампирите не прихващат човешки вируси.
— Значи можеш да правиш секс колкото си искаш? Без да се притесняваш за нищо?
Стана й зле, когато той кимна утвърдително. Господи, колко ли жени е имал…
— А и ти сега не можеш да забременееш.
— Откъде знаеш?
— Повярвай ми. И двамата щяхме да знаем, ако е така. Освен това периодът ти на нужда ще настъпи около пет години след промяната. И дори тогава няма гаранция, че ще заченеш, защото…