— Задръж малко. Какъв е този период?
— Жените вампири могат да зачеват веднъж на около десет години. И слава Богу.
— Защо?
Той смутено се изкашля.
— Този период е доста опасен. Всички мъже вампири реагират по един или друг начин, когато са в близост до жена в период на нужда. Правят го инстинктивно. Могат и да се сбият. А жената, тя… сексуалното й желание е страшно силно. Поне така съм чувал.
— Нямаш деца, нали?
Той отрицателно поклати глава и след това се намръщи.
— Господи.
— Какво?
— Само като си помисля за теб в период на нужда… — тялото му се олюля и той затвори очи. — Ако можех аз да бъда този, който да те задоволи…
От него избликна гореща вълна на сексуално желание. Тя всъщност усети физически как огненият му порив раздвижва въздуха.
— Колко време продължава това? — попита тя дрезгаво.
— Два дена. Жената се възстановява много бързо, ако… е задоволена и се храни добре.
— А мъжът?
— Когато периодът завърши, мъжът е напълно изтощен. Изстискан като лимон. Пресушен до капка кръв. Трябва му по-дълго време, за да се възстанови, но не съм чул някой да се оплаква. Никога — последва пауза. — Много бих искал аз да съм този, който ще те облекчи.
Той внезапно се отдръпна. Лъхна я хлад и Бет почувства, че настроението му се е променило. Горещата вълна също изчезна.
— Но това ще бъде задължение на някой друг мъж. Както и негова привилегия.
Мобилният му телефон иззвъня.
Когато Рот го измъкна от вътрешния си джоб и изръмжа, тя изпита съчувствие към обаждащия се.
— Какво? — попита той. Последва пауза.
Бет отиде в банята, за да не го притеснява. Освен това, имаше нужда да остане за малко сама. Образите, изникващи в съзнанието й, я замаяха. Два дена. И нищо друго, освен него?
Когато се върна от банята, Рот седеше замислен на дивана, подпрял лакти на коленете си. Беше съблякъл сакото и раменете му й се сториха още по-широки в черната риза. Тя се приближи и случайно зърна пистолета, скрит под сакото му. Побиха я тръпки.
Седна до него и той я погледна. Искаше й се да разгадае мислите му, но тъмните очила й пречеха дори да види очите му. Протегна ръка към издяланото му, сурово лице, погали го по бузата и проследи с пръсти очертанията на силната му челюст. Той леко отвори уста, като че ли докосването й го бе оставило без дъх.
— Искам да видя очите ти.
Рот се отдръпна назад.
— Не.
— Защо?
— А ти защо толкова искаш да ги видиш?
Тя се намръщи.
— Трудно ми е да те разбера с тези очила, които скриват очите ти. А точно сега бих искала да знам какво мислиш.
Или по-точно, какво чувстваш.
Накрая той сви рамене.
— Добре тогава, гледай.
Но не направи никакво движение, за да свали очилата си, затова тя се пресегна, хвана дръжките и ги махна от лицето му. Клепачите му бяха затворени, миглите чернееха върху кожата му. Не отвори очите си.
— Няма ли да ми ги покажеш?
Челюстта му се стегна.
Бет погледна очилата. Вдигна ги и ги поднесе към светлината на свещта, но те бяха толкова тъмни, че не виждаше почти нищо.
— Сляп си, нали? — нежно попита тя.
Устните му леко се изкривиха в гримаса, която едва ли можеше да мине за усмивка.
— Притесняваш се, че няма да мога да се погрижа за теб?
Враждебността му не я изненада. Разбираше, че мъж като него ненавижда всяка своя слабост.
— Не, това изобщо не ме притеснява. Но все пак искам да видя очите ти.
Рот внезапно я придърпа в скута си и я повдигна, така че единствено силата на ръцете му й пречеше да тупне на пода. Той стисна мрачно устни.
После бавно отвори очи.
Бет ахна.
Никога не беше виждала ириси с такъв необикновен цвят. Лъчисто бледозелено, всъщност толкова бледо, че ирисите му изглеждаха почти бели. Обградени с гъсти, тъмни мигли и разположени дълбоко под веждите, очите огряваха лицето му, сякаш светлината им идваше отвътре.
След това се вгледа в зениците му. Не бяха нормални — нефокусирани черни точици, не по-големи от върха на игла.
Помилва лицето му.
— Очите ти са прекрасни.
— Безполезни.
— Прекрасни.
Гледаше го, докато той изучаваше лицето й така напрегнато, сякаш се мъчеше да прогледне.
— Винаги ли са били така? — прошепна тя.
— Родил съм се с нарушено зрение. След преобразяването ми се влоши още повече и с течение на годините сигурно ще става все по-зле.
— Значи все пак виждаш нещо?
— Да — той вдигна ръка към косата й. Когато тя се разпиля по раменете й, разбра, че е махнал фибите от кока й, оформен на тила. — Знам например, че те харесвам с пусната коса. И знам, че си много красива.
Пръстите му проследиха чертите на лицето й, след това нежно преминаха към шията и ключицата й. Продължиха надолу по пътечката между гърдите й.