Върна се в хамбара, прибра инструментите си и се запъти към къщата. Преди да вземе душ, провери съобщенията си. Имаше няколко. Най-важното беше от Били Ридъл. Явно е имал неприятности предишната вечер, защото го беше търсил малко след един през нощта. Хубаво е, че търси утеха, помисли си господин Х. Май е време да си поговорят за бъдещето му.
След час господин Х. пристигна с колата си в академията. Отключи вратите и ги остави отворени.
Скоро лесърите, на които беше наредил да се явят на доклад, започнаха да пристигат. Чу ги да разговарят тихо в залата до кабинета му. Но щом влезе при тях, те притихнаха и впериха очи в него. Носеха черни дрехи, на лицата им беше изписана жестокост. Само един още не беше започнал да избелява. Господин О. изпъкваше сред другите с кестенявата си, щръкнала като четина къса коса и тъмнокафявите си очи.
С течение на времето лесърите от обществото губеха индивидуалните си физически характеристики. Кафявите, черните и червените коси добиваха бледо пепеляв цвят; жълтеникавият, червеникав или тъмен тен на кожата им избледняваше до бяло. Обикновено за този процес бяха необходими десетина години, макар че в косите на О. все още не се виждаха светли кичури.
Господин Х. ги преброи набързо. Тъй като всички членове на двете елитни групи бяха налице, той заключи външната врата и ги поведе към сутерена. Под напора на мощните им тела стъпките на тежките им обувки по металните стъпала отекваха като барабанен тътен.
Създаденият от господин Х. команден център не беше нещо специално или необикновено. Приличаше на старомодна класна стая с дванадесет стола, черна дъска, телевизор и подиум отпред.
Обикновеният декор служеше не само за прикритие. Той не желаеше подчинените му да се разсейват от някаква високотехнологична апаратура. Фокусът на тези срещи и тяхна същинска цел беше груповата динамика.
— И така, разкажете ми за снощи — обърна се той към убийците. — Как мина всичко?
Изслуша докладите, но извиненията им не можаха да го убедят. Бяха убили само двама. А им беше казал, че иска десет.
За срам на всички заслугата за двамата мъртви беше на О., макар и съвсем нов.
Господин Х. скръсти ръце и попита:
— Какъв е проблемът?
— Не можахме да намерим никого — отговори господин М.
— Аз намерих един снощи — рязко каза господин Х. — И ще добавя, че беше съвсем лесно. А господин О. е успял да намери двама.
— Е, останалите от нас не успяха — отвърна М. и погледна към другите. — Броят им в този район е намалял.
— Проблемът не е в географията — измърмори някой от задните редици.
Господин Х. огледа лесърите и спря погледа си на тъмната глава на О. в дъното на помещението. Не беше учуден, че именно той каза това.
О. се оказа един от най-добрите, които някога са имали, въпреки че беше новобранец. С невероятните си рефлекси и издръжливост той беше отличен боец, но както всички силни същества трудно се поддаваше на контрол. Ето защо господин Х. го беше поставил в група, чиито членове имаха многовековен опит. О. беше склонен да доминира във всяка група от индивиди, оказали се малко по-слаби от него.
— Бихте ли обяснили малко по-подробно, господин О.? — попита господин Х., макар че въобще не се интересуваше от мнението му. Целта му беше по-скоро да дискредитира новобранеца пред другите.
О. сви нехайно рамене и провлаченият му говор звучеше почти обидно.
— Проблемът е в мотивацията. Няма последствия за провалилите се.
— И какво по-точно предлагате? — попита господин Х.
О. се наведе напред, сграбчи М. за косата и преряза гърлото му с нож.
Другите лесъри наскачаха, готови да го нападнат. О. седна на мястото си и невъзмутимо изтри с пръсти острието на ножа си.
Господин Х. се озъби, но бързо успя да се овладее.
Прекоси помещението и спря при М. Лесърът все още беше жив, бореше се за въздух и се опитваше да спре кръвта си с ръце.
Господин Х. коленичи до него.
— Останалите да напуснат. Веднага. Ще се съберем отново утре сутринта, когато имате по-добри новини за мене. Господин О, вие останете.
О. не се подчини на заповедта и понечи да стане от стола, но замръзна на мястото си, защото господин Х. блокира способността му да контролира мускулите си. Шокиран, О. напразно се мъчеше да размърда ръцете и краката си. За него битката беше загубена. Омега винаги е осигурявал някои допълнителни привилегии на старшия лесър. Психоконтролът върху останалите лесъри беше една от тях.