Веднага щом помещението се опразни, господин Х. извади нож и го заби в гърдите на М. Избухна кълбо от светлина, чу се пукот и лесърът се разпадна. Все още коленичил на пода, той погледна гневно към О.
— Ако още веднъж ми изиграеш такъв номер, ще те предам на Омега.
— Не, няма — въпреки че господин Х. го държеше в ръцете си, безочието на О. не познаваше граници. — Така ще излезе, че не сте в състояние да контролирате хората си.
Господин Х. се изправи.
— Внимавай, О. Нямаш представа колко много Омега обича жертвоприношенията. Ще ми бъде безкрайно благодарен, ако те получи като подарък — господин Х. се приближи до лесъра и прокара пръст по бузата му. — Ако те вържа и го извикам, той с удоволствие ще те развърже. А за мен ще бъде удоволствие да гледам какво става.
О. вдигна главата си по-скоро разгневен, отколкото изплашен.
— Да не си ме докоснал.
— Аз съм твой ръководител. Мога да правя с теб каквото си искам — господин Х. стисна здраво челюстта му с ръка и вкара палеца си в устата му. Рязко дръпна лицето на лесъра напред. — Внимавай как се държиш. Никога повече не посягай на друг член на обществото без моето изрично разрешение и ще се разбираме добре.
Кафявите очи на О. пламнаха.
— Е, сега какво ще ми кажеш? — попита тихо господин Х., пресегна се и приглади назад косата на О. Беше тъмна, с наситено шоколадов цвят.
О. смотолеви нещо.
— Не чух — господин Х. силно притисна с палеца си меката плът под езика на О. и продължи да натиска, докато в очите на лесъра не се появиха сълзи. После отдръпна ръката си и прокара нежно мокрия си палец по горната му устна. — Казах, че не съм те чул.
— Да, сенсей.
— Добро момче.
31
Мариса се въртеше неспокойно в леглото. Обръщаше се ту на едната, ту на другата страна, местеше възглавницата си, но нервното напрежение си оставаше. Имаше чувството, че матракът е пълен с камъни, а чаршафите са се превърнали в шкурка.
Отметна завивките си, стана и отиде до прозорците, които бяха със спуснати щори и закрити от плътни атлазени завеси. Имаше нужда от свеж въздух, но нямаше начин да ги отвори, защото утрото вече беше настъпило. Седна на едно малко канапе и придърпа копринената си нощница, за да завие босите си крака.
Рот.
Не можеше да спре да мисли за него. И всеки път, когато си го представяше с другата жена, й се искаше да ругае. Което не беше типично за нея.
Винаги е била кротка. Чаровна. Въплъщение на женствеността и добротата. Гневът изобщо не й беше присъщ. Само че, колкото повече мислеше за Рот, толкова повече й се искаше да удари нещо с юмрук. Стига да можеше да свие ръката си в юмрук.
Погледна ръката си. Охо, можеше. Макар и юмрукът й да беше отчайващо малък. Особено в сравнение с неговия.
Господи, беше изтърпяла толкова много. А той така и не разбра колко труден е животът й.
Да бъде шелан на най-могъщия вампир и въпреки това да си остане девствена стара мома, беше същински ад. Провалът й като жена я беше лишил от всякакво чувство на самоуважение. Изолацията подкопаваше здравия й разум. Неудобството да живее с брат си, защото няма собствен дом, също я измъчваше.
Ужасяваше се, че другите я зяпат и говорят зад гърба й. Осъзнаваше много добре, че е постоянна тема на разговор, на завист, съжаление, шпионаж и дори подигравки. Чувала бе, че разказват историята й на младите момичета, но дали като предупреждение, или да им послужи за стимул, дори не искаше да знае.
Рот изобщо не съзнаваше колко много беше изстрадала. Но до известна степен и тя имаше вина. Смяташе, че постъпва правилно, като играе ролята на добрата малка женичка, че това е единственият начин да бъде достойна за него и единственият й шанс в крайна сметка да сподели живота си с него. Само че какво се получи? Той си намери тъмнокоса жена човек, която обичаше. Господи, отплатата за всичките й усилия беше не само несправедлива, а направо жестока. Освен това, не беше единствената, която страдаше. В продължение на векове Хавърс се притесняваше до болка за нея.
На Рот, от друга страна, винаги му е било добре. Без съмнение, беше му добре и сега. По всяка вероятност в този момент се търкаляше гол с онази жена. И използва усилено онова твърдо нещо между краката си.