Усетил, че Бет го гали успокоително по рамото, той поднесе ръката й към устните си и целуна дланта й.
— Преди да си тръгнат, лесърите смъкнаха всички гоблени от прозорците. Когато слънцето изгря и лъчите му проникнаха в помещението, всички тела изгоряха. Не остана какво да погреба.
Почувства, че нещо падна на лицето му. Сълза. На Бет. Пресегна се и погали бузата й.
— Недей да плачеш.
Обикна я още по-силно заради тази проява на съчувствие.
— Защо?
— Сълзите не могат да променят нищо. Плаках, докато гледах какво става, но въпреки това те всички са мъртви — обърна се на една страна и я прегърна по-силно. — Само ако бях… Все още виждам онази нощ в сънищата си. Държах се като страхливец. Трябваше да бъда до баща си и да се бия.
— Но тогава щяха да те убият.
— Да, но като мъж. Защитавайки близките си. Както изисква честта. А аз подсмърчах в тайника — изсумтя с отвращение той.
— На колко години беше тогава?
— Двадесет и две.
Тя сви вежди. Мислеше си, че трябва да е бил много по-млад.
— Каза, че е било преди преобразяването?
— Да.
— Как изглеждаше тогава? — тя приглади косата му назад. — Трудно ми е да си представя как си се побрал в малкия тайник, като те гледам сега.
— Тогава бях различен.
— Каза, че си бил слаб.
— Да.
— Трябвало е някой да те защити.
— Не — ядоса се той. — Мъжът е този, който защитава. А не обратното.
Тя внезапно се отдръпна.
Настъпи продължителна тишина и той разбра, че тя обмисля как бе постъпил. Обзе го срам. Освободи я от прегръдката си и легна по гръб.
Не трябваше да й разказва за това. Представяше си какво си мисли сега Бет за него. В края на краищата, можеше ли да изпитва нещо друго, освен отвращение от провала му. Поради факта, че е проявил слабост, когато семейството му е имало най-голяма нужда от него?
Притеснен, той се запита дали все още ще го иска, след като бе споделил слабостта си? Дали отново ще му позволи да почувства как влиза в онова гладко, влажно и горещо място. Или ще сложи край на всичко? Сега, когато знае.
Очакваше, че тя ще се облече и ще си тръгне. Но тя все още беше в леглото.
Разбира се, че ще остане, помисли си той. Знаеше, че преобразяването й приближава и, независимо от всичко, има нужда от кръвта му. Въпрос на необходимост.
Чу я да въздиша в тъмнината. Като че ли току-що се беше отказала от нещо. Не беше сигурен откога лежаха така един до друг, без да се докосват. Може би часове. Унесе се за малко и се събуди, когато Бет се раздвижи и преметна голия си крак върху него. Надигналото се желание разтресе тялото му, но той успя да се пребори с него. Ръката й погали гърдите му и продължи надолу към корема и слабините му. Дъхът му спря и моментално се възбуди. Ерекцията му беше болезнено близо до мястото, където го докосваше. Тялото й се притисна в неговото, гърдите й милваха ребрата му. Може би още спеше? Но след това го взе в ръцете си. Рот изстена и изви гръб. Движенията на галещите й пръсти бяха уверени. Той инстинктивно се измести към нея, жаден за това, което като че ли му се предлагаше, но тя го спря. Надигна се, застана на колене и с длани притисна раменете му към матрака.
— Този път е за теб — прошепна тя и нежно го целуна.
Рот едва успя да попита:
— Ти все още… ме желаеш?
Бет вдигна учудено вежди:
— А защо не?
С въздишка на облекчение и благодарност, Рот отново се опита да се притисне в нея, но тя не му позволи. Застави го да остане легнал, хвана китките му и вдигна ръцете му над главата.
Целуна го по врата.
— Последния път, когато бяхме заедно, ти беше много… щедър. Заслужаваш същото отношение и от моя страна.
— Но твоето удоволствие е и мое — гласът му прозвуча грубовато. — Нямаш представа какво изпитвам, когато те доведа до оргазъм.