— Не съм толкова сигурна — той я усети да се раздвижва и ръката й отново започна да го гали. Рот се изви като дъга и от гърдите му се надигна нисък, гърлен звук. — Може би имам някаква идея.
— Не е необходимо да го правиш — каза той дрезгаво, мъчейки се да я докосне.
Бет притисна китките му по-силно, за да лежи неподвижно.
— Отпусни се. Остави на мен.
Целуна го по устните. Рот просто я гледаше невярващо, затаил дъх в очакване.
— Искам да го направя за теб — прошепна тя.
Плъзна език в устата му. Проникна в него. Вкарваше го и го изкарваше, все едно че извършваше полов акт. Тялото му се втвърди като камък.
С всеки тласък като че ли навлизаше по-дълбоко в него — в кожата, в мозъка, в сърцето му. Обсебваше го, обладаваше го. Маркираше го.
Извади езика си от устата му и продължи надолу по тялото му. Лижеше го по врата, смучеше зърната на гърдите му. Прокара нокти по корема му. Захапа леко със зъби бедрата му.
Рот сграбчи таблата зад главата си и я дръпна, при което леглото цялото се помести и заскърца, сякаш протестираше.
Жарки вълни се плискаха в тялото му и имаше чувството, че ще припадне. Целият беше в пот. Сърцето му биеше толкова силно, че започна да прескача удари.
От устата му се изливаха думи на древния език, накъсани фрази, които изразяваха това, което тя правеше с него и възхваляваха красотата й. Когато го пое в устата си, Рот почти свърши. Извика, тялото му се заизвива конвулсивно. Тя се отдръпна, давайки му време да се успокои. След това отново го подложи на мъчение.
Знаеше точно кога да започне и кога да спре. Комбинацията от влажните й устни и ръцете й, които се движеха нагоре-надолу, го подлудяваха. Отново и отново го довеждаше до ръба, докато той не започна да се моли за милост.
Най-после го възседна и се надвеси над него. Рот погледна надолу между телата им. Беше разтворила широко бедра над него и той почти загуби контрол.
— Вземи ме в себе си — простена той. — Господи, моля те.
След миг бе вече в нея и я почувства с цялото си тяло. Стегната, влажна, гореща, тя го пое в себе си. Започна да се движи бавно и ритмично нагоре-надолу, но той не издържа дълго. Когато свърши, се почувства така, сякаш беше разцепен на две. Избликът на енергия предизвика шокова вълна, която заля стаята, мебелите се разтресоха, а свещта угасна.
Постепенно се върна на земята и осъзна, че за пръв път някой полага толкова усилия, за да му достави удоволствие. Идеше му да се разплаче от радост, че тя все още го желае.
Бет се усмихна в тъмнината при вика, изтръгнал се от устата на Рот, когато тялото му се разтърси под нейното. Силата на оргазма му я отведе до кулминацията и тя се отпусна върху гърдите му, които се надигаха и спадаха, останала без дъх от вълните на собственото си удоволствие.
Притесни се, да не би да му натежи и понечи да се отдръпне, но той я спря, обгърнал бедрата й. Отново произнасяше красивите звуци на неразбираемия за нея език.
— Какво?
— Остани така — каза той на английски.
Остана легнала върху него и се отпусна напълно.
Питаше се какво й беше говорил, докато го любеше, но в общи линии можеше да се досети по тона на гласа му, изпълнен с благоговение и възхвала. Каквото и да бе казал, това бяха любовни думи.
— Родният ти език е прекрасен — каза тя.
— Няма думи, достойни за теб.
Гласът му прозвуча различно. Чувствата му към нея бяха различни.
Никакви прегради, помисли си тя. В този момент между тях нямаше никакви прегради. Нямаше ги напрегнатата му бдителност, навикът да бъде вечно нащрек, защитната му реакция на хищник.
Неочаквано й се прииска да го защити. Странно беше желанието й да покровителства някого, физически далеч по-силен от нея. Но той имаше нужда от защита. В спокойствието и тишината на мрака тя долавяше вътрешната му уязвимост. Можеше почти да докосне сърцето му.
Боже мой, тази история за ужасната гибел на семейството му.
— Рот?
— Мммм?
Мислеше да му благодари, че я беше споделил с нея. Но не й се искаше да разруши крехкото чувство на единение между тях.
— Казвал ли ти е някой колко си красив? — попита тя.
Той се подсмихна.
— Воините не са красиви.
— Но ти си. За мен. Страшно красив.
Той затаи дъх. Премести я от себе си. После бързо стана и след минута в банята се появи мека светлина. Чу се шум от течаща вода. Би трябвало да се досети, че това няма да продължи дълго. Доплака й се. Напипа дрехите си и се облече.
Когато Рот излезе от банята, тя вече се беше запътила към вратата.
— Къде отиваш?
— На работа. Не знам колко е часът, но обикновено съм там около девет, така че със сигурност съм закъсняла.