— Ние ще решим проблема — каза тя. — Можем да го направим заедно.
Целуна я. Целува я дълго и бавно. С невероятна нежност.
— Значи сега ще останеш? — попита той.
— Не, наистина трябва да отида на работа.
— Не искам да тръгваш — хвана брадичката й с ръка. — Ужасно е, че не мога да бъда с теб навън през деня.
Но ключалката щракна и вратата се отвори.
— Как го правиш? — попита тя.
— Върни се, преди да се стъмни — това изобщо не беше молба.
— Ще бъда тук по някое време след залез-слънце.
Той изръмжа.
— Обещавам да се обадя, ако се случи нещо особено — тя завъртя очи. Май ще трябва да преразгледа смисъла, който обикновено се влага в тази дума. — Имам предвид нещо по-особено.
— Това не ми харесва.
— Ще бъда внимателна.
Целуна го и се отправи към стълбището. Все още чувстваше погледа му, когато избута картината и влезе в салона.
32
Бет се отби в апартамента си, нахрани Бу и малко след дванадесет беше в редакцията. По изключение не беше гладна и остана да работи по време на обедната почивка. Е, ако можеше да се нарече работа. Беше й трудно да се съсредоточи и в общи линии само пререди купчините хартия на бюрото си.
Бъч й беше оставил две съобщения през деня, с които й напомняше за уговорката им да се видят в дома й около осем вечерта. Но към четири часа тя реши да отмени срещата. Нищо хубаво нямаше да излезе от нея. В никакъв случай нямаше да предаде Рот на полицията и дълбоко се заблуждаваше, ако си въобразяваше, че Железния ще прояви снизходителност само защото я харесва и са в дома й.
Все пак нямаше намерение да заравя главата си в пясъка. Знаеше, че ще я извикат на разпит. Нямаше друг начин. Докато Рот беше заподозрян, щяха да я въртят на шиш. Трябваше да си намери добър адвокат и да чака да я повикат в участъка.
Отиде до ксерокса и на връщане погледна през прозореца. Беше късен следобед, небето беше покрито с облаци и тежкият, плътен въздух предвещаваше гръмотевични бури. Наложи се да отклони погледа си. Очите я боляха и неприятното чувство не премина, въпреки че примигна няколко пъти.
Върна се на бюрото си, глътна два аспирина и се обади в участъка да потърси Бъч. Рики я уведоми, че са го пуснали в принудителна отпуска и тя поиска да я свържат с Хосе. Той вдигна телефона веднага.
— Чувам, че Бъч е временно отстранен. Кога е станало това? — попита тя.
— Вчера следобед.
— Ще го уволнят ли?
— Неофициално? Вероятно.
Значи в крайна сметка Бъч нямаше да дойде в апартамента й.
— Ти къде си, Би-лейди? — попита я Хосе.
— На работа.
— Да не ме лъжеш? — гласът му беше по-скоро тъжен, отколкото сърдит.
— Виж номера, от който ти се обаждам.
Хосе въздъхна дълбоко.
— Трябва да дойдеш в участъка.
— Знам. Ще ми дадеш ли малко време да си намеря адвокат?
— Мислиш ли, че ти трябва?
— Аха.
Хосе изруга.
— По-добре стой настрана от този мъж.
— Ще ти звънна по-късно.
— Снощи е била убита още една проститутка. Същият почерк.
Новината я накара да замълчи. Не знаеше какво е правил Рот, след като излезе. Но за какво му е мъртва проститутка? По-точно две.
Безпокойството й нарасна и слепоочията й започнаха да пулсират. Някак си не можеше да повярва, че Рот би прерязал гърлото на бедна, беззащитна жена и би я оставил да умре на улицата. Убиваше наистина, но не беше зъл. И макар че действаше извън закона, тя не можеше да си представи, че е способен да отнеме живота на някого, който не представлява заплаха за него. Особено след случилото се с родителите му.
— Чуй ме, Бет — каза Хосе. — Излишно е да ти обяснявам колко сериозно е положението. Този човек е основният заподозрян за три убийства, а възпрепятстването на правосъдието е сериозно обвинение. Много ще ме заболи, но ако трябва, ще те пъхна зад решетките.
— Снощи той никого не е убивал — усети как стомахът й се преобръща.
— Значи признаваш, че знаеш къде е.
— Трябва да затварям, Хосе.
— Бет, моля те, не го прикривай. Той е опасен…
— Не е убил тези жени.
— Така си мислиш ти.
— Ти си добър приятел, Хосе.
— По дяволите! — изруга той и добави няколко думи на испански. — Намери си адвокат, Бет. И побързай.
Тя затвори телефона, грабна чантата си и изключи компютъра. Само това липсваше, Хосе да дойде в редакцията и да я отведе с белезници. Трябваше да се прибере вкъщи, да си вземе някакви дрехи и възможно най-бързо да отиде при Рот.
Може би ще могат да избягат заедно. Май че това е единственият им избор. Защото тук, в Колдуел, полицията рано или късно щеше да ги намери.