— Всичко престава да работи — обади се Еди.
Тед го изгледа мрачно.
— Но недостатъчно бързо, господин Дийн. Това човъркане на последните два Лъча трябва да престане, и то много скоро, защото иначе нищо няма да има значение. Динки, Станли и аз ще ви помогнем с каквото можем, дори това да означава да избием останалите.
— Определено — изрече Динки с усмивка. — Щом Преподобният Джим Джоунс е могъл да го направи, какво ни пречи и на нас?
Беловласият го стрелна с поглед, сетне се обърна към Роланд и неговия ка-тет.
— Навярно няма да се стигне до това — каза, — ала дори и да стане така… — Внезапно се изправи и стисна Роланд за ръката.
— Канибали ли сме? — попита Тед с пресипнал, почти хриптящ глас. — Кажи ми дали ядем децата, които Зелените плащове отвличат от Граничните земи?
Роланд мълчеше.
Възрастният мъж се обърна към Еди:
— Искам да узная.
Младият стрелец не му отговори.
— Мадам-сай? — попита Тед жената, седнала до Еди. — Ние се готвим да ви помогнем. Не искате ли и вие да ми помогнете, като отговорите на въпроса ми?
— Знанието за това ще промени ли нещо? — изрече Сузана.
Беловласият мъж остана загледан в нея още известно време, след което насочи вниманието си към Джейк.
— Ти наистина изглеждаш като близнак на моя млад приятел — каза. — Знаеш ли това, синко?
— Не, но думите ти не ме изненадват — отвърна момчето. — Просто нещата тук са такива. Всичко… ммм… се връзва.
— Ще споделиш ли с мен това, което искам да узная? Боби щеше да го направи.
„И какво ще направиш тогава? — помисли си Джейк. — Ще можеш ли да се изядеш жив? Да изядеш себе си вместо тях?“
Той поклати глава.
— Аз не съм Боби — рече. — Без значение до каква стенен приличам на него.
Тед Бротиган въздъхна и кимна.
— Ясно — вие се държите един за друг и това изобщо не трябва да ме учудва. Все пак сте ка-тет в края на краищата.
— Трябва да вървим — каза Динк на Тед. — От доста време сме тук. Не става въпрос само за проверката по стаите; аз и Станли трябва да нагласим шибаната им телеметрия така, че когато Прентис и Невестулката проверят, да кажат: „Теди Би е бил тук през цялото време. Както и Динки Ърншоу, и Станли Руиз, изобщо не създават проблеми тези момчета.“
— Да — съгласи се белокосият мъж. — Абсолютно си прав. Само пет минутки още, какво ще кажеш?
Младежът кимна неохотно. В този миг вятърът донесе до слуха им далечния вой на някаква сирена, заглушен от разстоянието. Динки се усмихна доволно.
— Много се изнервят, когато слънцето се скрие — каза той. — Тогава трябва да се изправят срещу онова, което в действителност ги заобикаля, а то е някаква идиотска версия на атомна зима.
Тед пъхна за миг ръце в джобовете си и погледна към краката си, сетне вдигна очи към Роланд.
— Време е тази… тази гротескна комедия най-накрая да свърши. Ако всичко е наред, ние тримата ще се върнем утре. Междувременно може да отидете в по-голямата пещера, която се намира на четирийсетина метра надолу по склона, не от страната на станция Тъндърклап и „Алгул Сиенто“, а от другата. Там има храна, спални чували и печка, която работи с газ. Има и карта — доста груба — на „Синия рай“. Оставил съм ви и магнетофон с няколко ролки. Вероятно няма да ви обяснят всичко, което искате да узнаете, но ще научите доста неща. Засега само помнете, че „Алгул Сиенто“ изобщо не е толкова готин, колкото изглежда. Обраслите с бръшлян кули са наблюдателници. Цялото място е опасано от тройна ограда. Ако се опиташ да излезеш навън, първият ред те парва доста болезнено…
— Като бодлива тел — допълни Динки.
— Вторият е като кроше, което те събаря в нокаут — продължи Тед, — а третият…
— Мисля, че схванахме картинката — прекъсна го Сузана.
— Разкажете ми за Отрочетата на Родърик — обади се Роланд. — По пътя за насам срещнахме един от тях и той ми рече, че са тук.
Сузана изгледа Еди с вдигнати вежди; той й отвърна с поглед, който сякаш казваше: „После ще ти обясня.“ Простата и съвършена комуникация, която влюбените често приемат за даденост.