— А, тези идиоти — каза Динки, но тонът му не бе лишен от съчувствие. — Те са нещо като… онези затворници от архивните филми, дето се радват на специални привилегии. Имат малко селище на около три километра от гарата. — Той посочи с ръка. — Занимават се с градинарски работи, а трима-четирима са достатъчно оправни, че да поправят покривите, ако трябва да се подмени я някоя плочка, я нещо друго… Каквито и замърсители да има във въздуха, горките Отроди са особено уязвими към въздействието им. Единствено при тях ефектът наподобява лъчева болест всички други най-много да се украсят я с пъпки, я с екземи.
— Разкажи за това — подкани го Еди, спомняйки си за бедния стар Чевин от Чайвен; в съзнанието му изплуваха покритото му с язви лице и пропитата му с урина роба.
— Те са скитащи същества — намеси се Тед. — Бедуини. Мисля, че през по-голямата част от странстванията си следват железопътните релси. Под станция Тъндърклап и „Алгул Сиенто“ има катакомби и Отродите знаят как да се ориентират из тях. Там долу има тонове храна и два пъти седмично я докарват с шейни в „Синия рай“. Напоследък с нея ни гощават. Не че е лоша, но… — Вдигна рамене.
— Нещата се разкапват с изключителна бързина — каза Динки с необичайно за него униние. — Но както ви каза човекът, виното е супер.
— Ако ви помоля да вземете едно от Отрочетата на Родърик с вас утре — каза Стрелеца, — ще го сторите ли?
Тед и Динки си размениха озадачени погледи, след което и двамата се обърнаха към Станли. Той кимна, вдигна рамене и разпери ръце пред себе си, обърнал длани към земята: „Защо, Стрелецо?“
Ала Роланд не му обърна никакво внимание, защото бе потънал в мислите си. Сетне погледна към беловласия мъж и му нареди:
— Вземете някого, на когото му е останал поне половината мозък в главата. Кажи му: „Дан сур, дан тур, дан Роланд, дан Гилеад.“ Повтори.
Тед се подчини без никакво колебание.
Стрелеца кимна.
— Ако продължава да се колебае, му кажи, че Чевин от Чайвен казва, че трябва да дойде. Те говорят малко простичко, нали?
— Да — кимна Динки. — Но, човече… не можеш да докараш един Отрод тук, да му позволиш да те види и после да го освободиш. Устите им почти не се затварят и плещят всичко, което им дойде на акъла.
— Доведете един — каза Роланд, — и тогава ще видим. Имам това, което моят ка-май Еди нарича предчувствие. Нали знаете за какво говоря?
Тед и Динки кимнаха.
— Ако сработи, добре. А ако не… бъдете сигурни, че съществото, което доведете, никога няма да разкаже какво е видяло тук.
— Ще го убиеш, ако предчувствието ти не проработи? — попита беловласият мъж.
Роланд кимна.
Бротиган горчиво се изсмя.
— Естествено, че ще го сториш. Това ми напомня за онази част от „Приключенията на Хъкълбери Фин“, в която Хък вижда как се разбива онзи параход. Той тича при госпожица Уотсън и Вдовицата Дъглас, за да ги извести, и когато едната го пита дали някой е умрял, Хък заявява гордо: „Не, мадам, само един негър.“ В нашия случай може да кажем: „Само един Отрод. Стрелеца уж владееше хипнозата, ала нещо не успя да го хипнотизира.“
Роланд го дари с хладна усмивка, която разкриваше повече зъби от обичайното. Еди я бе виждал и преди и сега бе доволен, че не беше адресирана към него.
— Мислех си, че знаеш какъв е залогът, сай Тед — процеди Стрелеца. — Или може би греша?
Погледите им се срещнаха за миг, след което белокосият мъж сведе очи към земята. В този момент Динки, който явно бе провеждал безмълвно съвещание със Стаили, рече:
— Щом толкова искате Отрод, ще ви намерим. Това не е кой знае какъв проблем. Проблемно обаче може да се окаже идването ни тук. Ако не…
Роланд търпеливо зачака младият човек да довърши изречението си. Когато това не се случи, попита:
— Ако не успеете да дойдете утре, какво искате да сторим? Тед вдигна рамене също като Динки — сякаш го имитираше — и Еди едва се удържа да не се засмее.
— Най-доброто, на което сте способни — рече възрастният мъж. — В долната пещера ще намерите и оръжия. Дузина електрически огнени топки, известни като „сничове“. Няколко автомата от онези, които отрепките наричат „скорострели“. Модел АР-15. Има и други оръжия, но тяхното предназначение не ни е много ясно.