— Едното от тях стреля с лазер и сякаш е излязло от някой фантастичен филм каза Динки. — Мисля, че лъчът му може да унищожи всичко, изпречило се на пътя му, само че или аз съм прекалено тъп, за да го включа, или батерията му е изтощена. — След като каза това, Динки се обърна към белокосия мъж и каза разтревожено: — Петте минути отдавна изтекоха. Трябва да се размърдаме, Тедсгър. Колкото се може по-скоро да си оберем крушите оттук.
— Да. Значи се разбрахме — утре ще се върнем. Навярно дотогава ще сте измислили някакъв план.
— Ние? — Еди беше озадачен. — Ние ли трябва да го измислим?
— Моят план беше да избягам, млади човече. Навремето тази идея ми се струваше дяволски добра. Бягах чак до пролетта на 1960. Тогава ме хванаха и ме върнаха обратно — за което трябва да благодаря на майката на малкия ми приятел Боби. А сега наистина трябва да…
Още една минута, моля каза Роланд и пристъпи към Стаили. Гой продължаваше да гледа в краката си, ала страните му бяха поруменели. И…
„Той трепери — помисли си Сузана. — Като животно в гората, което за пръв път се среща с човешко същество.“
Станли изглеждаше на около трийсет и пет години, но като нищо можеше да е и по-стар; лицето му имаше онзи безгрижно безизразен вид, който Сузана свързваше с психическите отклонения. И Тед, и Динки имаха пъпки, но кожата па Станли беше чиста. Роланд хвана китките на мъжа и се вгледа съсредоточено в него, ала поне в началото трябваше да се задоволи с гледката на тъмните, гъсти къдрици на човечеца.
Динки понечи да каже нещо. Тед му даде знак да замълчи.
— Няма ли да ме погледнеш в лицето? — попита Роланд. Тонът му беше необичайно благ и нежен. — Сузана почти не го бе чувала да говори така. — Няма ли да ме погледнеш, преди да си тръгнеш, Станли, сине на Станли? Или Шийми, както се наричаше някога?
Сузана усети как долната й челюст увисва безпомощно. Еди, който стоеше до нея, изохка, сякаш го бяха ударили. „Но Роланд е стар — помисли си тя. — Толкова стар… Което означава, че ако това е момчето от кръчмата в Меджис… онова с магарето и розовото сомбреро… то Станли трябва също да е…“
Мъжът бавно надигна глава. От очите му бликаха сълзи.
— Добрият стар Уил Диърборн — промълви той. Гласът му беше хриплив и треперещ дългият период на мълчание си казвайте думата. — Толкова съжалявам, сай. Ако извадите пистолета си и ме застреляте, ще ви разбера напълно. И аз бих постъпил така.
— Защо говориш така, Шийми? — попита Роланд със същия благ тон.
Сълзите на Стаили бликнаха още по-бързо.
— Ти спаси живота ми. Артър и Ричард също, но основната заслуга е твоя, Уил Диърборн, който всъщност е Роланд от Гилеад. А аз я оставих да умре! Момичето, което обичаше! Което и аз обичах!
Лицето на човечеца се изкриви в агония и той се опита да се отскубне от ръцете на Стрелеца, ала Роланд го държеше здраво.
— Ти нямаш вина за случилото се, Шийми.
— Трябваше аз да, умра вместо нея! — извика къдрокосият мъж. — Трябваше аз да умра на нейно място! Много съм глупав! Наистина съм тъп, както казват хората! Той се загърми и лявата му ръка успя да се изплъзне за миг от хватката на Роланд. Стаили се зашлеви с всички сили през лицето, после още веднъж, след което Стрелеца сграбчи ръката му и я наведе надолу.
— Рия бе виновна за онова, което стана рече някогашният Уил Диърборн.
Стаили или Шийми в едно друго кога погледна към лицето на Роланд, търсейки очите му.
— Да — кимна Стрелеца. Рия от Кьос… и аз. Трябваше да остана с нея. Ако има изобщо някой, който да е невинен, това си ти, Шийми — Станли.
— Право ли думаш, Стрелецо? Наистина ли?
Синът на Стивън Дисчейн кимна.
— Ако искаш, ще поговорим за това и за старите дни, стига да имаме време, но не сега. Сега ти трябва да тръгнеш с приятелите си, а аз — да остана при моите.
Ала Шийми не можа веднага да откъсне погледа си от Роланд. Сузана се загледа в къдрокосия човечец и да, вече можеше да види момчето, което бе работело в кръчмата „Почивка за пътника“ преди цяла вечност. Момчето, което обикаляше масите и изливаше всички недопити чаши в бъчвата, намираща се под двуглавия лос, известен като Немирника. Момчето, което се мъчеше да избегне шамарите на Корал Торин и злостните ритници на застаряващата курва Пети Ръчката. Момчето, което едва не бе убито, задето бе разляло алкохол върху ботушите на големия ковчег Рой Дипейп През онази нощ Кътбърт бе спасил живота на Шийми… ала именно Роланд, подвизаваш се под името Уил Диърборн, бе спасил всички тях.