Друг от контейнерите беше пълен с неща, които приличаха на ракетни снаряди, върху всяко от които бяха изписани буквите СТС, а в съседния продълговат сандък лежаха половин дузина базуки. Роланд посочи символите за радиоактивност върху тях и поклати глава. Независимо от тяхната ефективност не искаше да използват оръжия, които да предизвикат потенциално смъртоносна радиация. Беше готов да избие Разрушителите, но само в случай, че нямаше друг начин да спре пъкленото им дело.
До метално корито, пълно с противогази (които заприличаха на Джейк на откъснатите глави на огромни буболечки), имаше два сандъка с пистолети — късоцевни картечни пистолети с думата „КОЙОТ“, изписана на ръкохватките им, и тежки автоматични патлаци, наречени „Кобра Стар“. Момчето бе привлечено и от двете оръжия (всъщност изпитваше влечение към всички оръжия), но взе една кобра, защото приличаше на рюгера, който бе дал на татко Калахан. Ръкохватката прилегна идеално в ръката му. Той прецени, че пълнителят съдържа петнайсет или шестнайсет куршума — нямаше нужда да го вади и да брои патроните, просто му бе достатъчен един поглед, за да разбере.
— Хей — каза Сузана. Беше допълзяла към предната част на пещерата. — Елате да видите това. Сничове.
— Гледай ти какъв капак — каза Джейк, когато дойде при нея. Щом тъмнокожата жена го отмести, той го взе и се загледа в него. На капака бе нарисувано лицето на усмихнато момче с белег на челото във формата на мълния. То носеше кръгли очила и размахваше нещо, което приличаше на магическа пръчка. Под картинката пишеше:
В сандъка имаше две дузини сничове, опаковани като яйца в пластмасови гнезденца. Никой от групата на Роланд не бе имал възможността да разгледа отблизо тези миниатюрни смъртоносни изобретения по време на битката им с Вълците, ала сега разполагаха с достатъчно време, през което да задоволят любопитството си. Всеки взе по един снич. Имаха размерите на топки за тенис, но бяха доста по-тежки. Повърхността им беше набраздена от вертикални и хоризонтални улеи, сякаш бяха глобуси с отбелязани по тях паралели и меридиани. Въпреки че изглеждаха направени от стомана, на допир повърхността им наподобяваше доста твърда гума.
— Това ги събужда — измърмори Еди, сочейки към бутона до малкия панел. Джейк кимна. Част от повърхността им беше вдлъбната — колкото да я натисне човек с пръст. Момчето го направи, без изобщо да се тревожи, че сничът може да експлодира в ръката му или да извади миниатюрни остриета, които да нарежат пръстите му. Този бутон служеше, за да се получи достъп до програмирането на смъртоносното топче. Джейк не можеше да каже откъде знае това.
Неголям участък от заоблената повърхност на снича се отмести настрани с приглушено бръмчене. Показаха се четири малки лампички — трите от тях бяха тъмни, а последната проблясваше в кехлибарено. Имаше и седем прозорчета, които сега показваха 0 00 00 00. Под всяко имаше копче — толкова малко, че ти трябваше нещо като подострен връх на кламер, за да го натиснеш. „Като бръмбарски гъз“, както щеше да се изцепи Еди по-късно, докато се опитваше да програмира снича си. Вдясно от прозорчетата имаше още два бутона, маркирани с И.
Джейк ги показа на Роланд.
— Според мен това е „ВКЛЮЧИ“, а това — „ЧАКАЙ“ — му каза момчето. — Как мислиш? Така е, нали?
Стрелеца кимна. Никога преди не беше виждал подобно оръжие — във всеки случай не и от толкова близко разстояние, — но като се вземеха предвид и прозорчетата, думите на момчето звучаха напълно логично. Той си помисли, че сничовете можеха да се окажат полезни по начин, за който дългострелите с техните атомни снаряди не можеха да им помогнат. ВКЛЮЧИ… и ЧАКАЙ.