Ръката на Сузана намери тази на Еди. Той я пое и пръстите му стиснаха нежно дланта й.
— Шийми се страхуваше от тъмното — продължи Тед. — Отрепките — наричам всичките отрепки, въпреки че тук работят не само кан-той, но и тахийни и хора — имат сума ти тестове за проверка на психичния потенциал, но не бяха загрели, че сред Разрушителите им има един малоумен, който просто се бои от мрака. Много лош късмет за тях.
Динки веднага разбрал каква е работата и разрешил проблема, като взел да разказва на Шийми най-различни истории. Започнал с вълшебните приказки — една от тях била „Хензел и Гре-тел“. Изплашеният момък бил очарован от идеята за къщичка от сладкиши и заразпитвал Динки за повече подробности. Виждате, че на практика Динк е измислил шоколадовите столове със седалки от сини бонбони, парапета от захарна тръстика и сводовете от дъвчащи бонбони. За известно време имало втори етаж — там били леглата на Трите мечета, — но Шийми не бил особено впечатлен от приказката за тях, ето защо, когато Джинджифиловата къща се изплъзнала от съзнанието му, вторият етаж… — Тед Бротиган се изхили — ами, стана жертва на мислояди.
Както и да е, аз смятам, че мястото, където се намирам сега, е нещо като капсула във времето или… — друга пауза. Въздишка. След което: — Вижте, има милиарди вселени, състоящи се от милиарди реалности. Това е нещо, което разбрах, след като ме върнаха от малката ми ваканция в Кънектикът (както се изрази скапаният ки’-дам). Мазен кучи син!
Роланд си каза, че в гласа на Бротиган се усеща омраза, което беше добре. Омразата можеше да послужи за много неща.
— Тези реалности са като зала с огледала, където няма и две отражения, които да са еднакви. По-късно мога да се върна към този образ — сега не му е времето. Това, което искам да разберете сега — или просто да приемете, — е, че реалността е органична, че реалността е жива. Тя е нещо като мускул. Действията на Шийми са своеобразна умствена спринцовка, забиваща се в този мускул. Сравнявам го с игла, защото наистина е…
— Морк — измърмори Еди.
— Шшшт! — сръга го Сузана.
— … специален — завърши Бротиган.
(Роланд се замисли дали да върнат лентата назад, за да чуят дали не са пропуснали нещо, но после реши, че сигурно не е толкова важно.)
— Това място е извън времето и извън реалността. Предполагам, че знаете съвсем малко за функциите на Тъмната кула, ала разбирате обединяващата й роля. Е, мислете си за Джинджифиловата къща като за един балкон от Кулата; когато дойдем тук, ние хем сме извън Кулата, хем продължаваме да сме свързани с нея. Това е реално място — достатъчно реално, защото когато се връщам оттам, ръцете ми лепнат от бонбоните — но само Шийми Руиз има достъп до него. И след като сме тук, значи той иска да е така. Питам се, Роланд, дали ти или твоите приятели сте подозирали на какво е способен той, когато сте го срещнали в Меджис?
Стрелеца се пресегна и натисна бутона „STOP“.
— Знаехме, че е… странен — рече той на останалите. Понякога Кътбърт казваше: „Какво му има на това момче? Кожата ми настръхва от него!“ После го видяхме в Гилеад — беше заедно с мулето си Капи. Твърдеше, че ни е последвал, но тогава се случиха толкова много неща, че едно слугинче от Меджис — не особено умно, но пък все засмяно и отзивчиво — беше последната ни грижа.
— Телепортирал се е, нали? — попита Джейк.
Неговият дин, който изобщо не беше чувал тази дума, веднага кимна.
— Поне за част от разстоянието — как иначе е прекосил река Ксей? Имаше само един мост, изплетен от въжета, и Алан го преряза, след като минахме на другия бряг. Гледахме как се сгромолясва във водата триста метра под нас.
— Ами ако е заобиколил? — полюбопитства Джейк.
— В такъв случай — отвърна Стрелеца — е удължил пътя си с шест хиляди колела.
Сузана подсвирна.
Еди изчака да види дали неговият дин ще каже още нещо. Когато се увери в противното, младият мъж се наведе и включи магнетофона. Измореният глас на Тед отново изпълни пространството на пещерата:
— Шийми е телепорт. Самият Динки е бъдновидец… освен другите си таланти. За съжаление много улици от бъдещето са затворени за него. Ако се чудите дали младият сай Ърншоу знае как ще се развият нещата, отговорът е „не“.