Както и да е, значи говорех за тази подкожна дупчица в живата тъкан на реалността… балконът на стената на Тъмната кула… тази Джинджифилова къща. Едно реално съществуващо място, колкото и да е трудно да се повярва. Тук ще складираме оръжията и лагерното оборудване, които възнамеряваме да ви оставим в една от пещерите от другата страна на Стийк-тет и тук направих записа, който слушате. Когато напуснах стаята си с тази старомодна, но дяволски ценна машинка под мишница, беше 10:14 сутринта, АССВ — Алгул-Сиентово стандартно време. Когато се върна, пак ще е 10:14 сутринта. Без значение колко стоя тук. И това е само един от плюсовете на Джинджифиловата къща.
Трябва да осъзнаете — сигурно старият приятел на Шийми вече го е разбрал, — че ние сме трима бунтари в общност, посветена на идеята да изпълни мисията си на всяка цена, дори и това да означава края на света… и колкото по-скоро, толкова по-добре. Имаме изключително ценни таланти и обединени сме още по-могъщи, ала ако Прентис или Финли о’ Тего-той е шефът на охраната на „Алгул Сиенто“ — открият какво възнамеряваме да сторим, Динки ще се превърне в храна за червеите още преди да се мръкне. Както и Шийми. Навярно аз ще остана жив по-дълго време поради причини, които ще ви изясня по-нататък, но ако Пимли Прентис разбере, че се опитваме да въвлечем истински стрелец в неговите дела — стрелец, който вече е видял сметката на повече от пет дузини Зелени плащове недалеч от тук, — дори моят живот няма да е в безопасност. — Кратка пауза. — Което няма да е голяма загуба.
По-продължителна пауза. Сега и двете ролки имаха почти еднакво количество лента.
— Слушайте — рече Бротиган — и аз ще ви разкажа историята на един злочест и нещастен човек. Тя може да се окаже по-дълга от времето, с което разполагате; в такъв случай съм сигурен, че поне трима от вас знаят за какво служи копчето с надпис „РР“.
Що се отнася до мен, аз се намирам на място, където часовниците са отживелица, а броколите — забранени със закон. Разполагам с цялото време на света.
На Еди отново му направи впечатление колко изнемощяло звучеше гласът на човека.
— Предлагам ви да превъртите лентата напред само в краен случай. Както ви казах, тук може да има нещо, което да ви помогне, въпреки че не знам точно какво. Просто съм прекалено близо до него и не мога да го видя. Вече се изморих да бъда непрекъснато нащрек — не само когато съм буден, но и когато спя. Ако не можех да се промъквам в Джинджифиловата къща, където да спя спокойно, кан-той копоите на Финли да са спипали и трима ни още преди сто години. В ъгъла има диван, направен от същите бонбони като седалката на стола ми — мисля да отида там, да легна и да се срещна с кошмарите, с които трябва да се срещна, за да запазя здравия си разум. После мога да се върна до „Синия рай“, където се грижа не само за своята безопасност, но и за сигурността на Шийми и Динк. Всеки път, когато вършим тайните си дела, на стражите и шибаната им телеметрия трябва да им изглежда, че сме в апартаментите си, в Школата, гледаме филм в киното или си купуваме сладоледена сода от дрогерията на Хенри Греъм след това. Също така трябва да не спираме да Разрушаваме… Всеки следващ ден усещам как Лъчът, върху който работим в момента — Лъчът на Мечока и Костенурката — се огъва все повече и повече.
Елате по-скоро тук, момчета. Това е най-силното ми желание. Елате тук колкото се може по-бързо. Трябва да знаете, че не всичко зависи от мен — Динки има ужасен нрав и е свикнал да залива с порой от ругатни този, който отприщи гнева му. В подобно състояние момъкът изобщо не мисли какво казва… Шийми дава всичко от себе си, ала ако някой му зададе погрешния въпрос или го залови, докато прави нещо нередно, и аз не съм наблизо, за да оправя нещата…
Беловласият човек не довърши това изречение. Според слушателите му това бе излишно — бяха го разбрали напълно.
ТРИ
Когато започва отново, той им разказва, че е роден през 1898 година в Милфод, Кънектикът. Всички сме чували подобни встъпителни думи и прекрасно знаем, че те сигнализират — за добро или за лошо — началото на нечия автобиография. Ала докато слушат гласа му, стрелците имат чувството, че са навестени от нещо познато — това важи дори и за Ко. Отначало не могат да определят на какво се дължи това, но впоследствие им се изяснява. Историята на Тед Бротиган, Скитащ счетоводител вместо Скитащ свещеник, в много отношения напомня тази на татко Доналд Калахан. Те са почти близнаци. Дори шестият слушател — този от другата страна на закрития с одеяло вход на пещерата — слуша с нарастваща симпатия и разбиране. И защо не? Макар че алкохолът не играе тази главна роля, която играеше в разказа на отеца, това отново е история за пристрастяване и изолация — история на един аутсайдер.