ПЕТ
Краят на втората лента изскочи навън и заплющя като вимпел, докато ролката се въртеше.
— Исусе! — възкликна Сузана. — Горкият човек.
— Станало е толкова отдавна — рече Джейк и поклати глава, сякаш така можеше да я прочисти. Годините между неговото кога и това на господин Бротиган му изглеждаха като необятна пропаст.
Еди взе третата кутия и извади ролката, отправяйки въпросителен поглед на Роланд. Стрелеца само завъртя пръсти по онзи характерен начин, който означаваше „давай напред“.
Младият мъж напъха лентата между главите на магнетофона. Никога през живота си не беше правил това, но не трябваше да си ракетен специалист, за да се оправиш с подобен уред. Изнемощелият глас се чу отново, говорейки от Джинджифиловата къща, която Динки Ърншоу бе направил за Шийми. Балконът на стената на Тъмната кула, както я бе нарекъл Тед Бротиган.
Той беше убил човека (случайно, всички от ка-тета бяха единодушни в това; бяха стрелци все пак и знаеха разликата между „случайно“ и „преднамерено“ без каквато и да е нужда от дискусии по темата) около седем вечерта. В девет часа Бротиган вече се намираше на влака, пътуващ на север, а три дни по-късно преглеждаше обявите за счетоводители в демойнския вестник. Вече бе научил доста за себе си и знаеше, че трябва да бъде много внимателен. Отсега нататък не можеше да си позволява лукса да се гневи, дори когато гневът му бе напълно основателен. Обикновено Бротиган беше нещо като домашен телепат — можеше да ви каже какво сте обядвали и коя от трите карти, които размества уличният шарлатанин, е дама пика… но сграбчеше ли копието, особено ако бе разгневен…
— Между другото това изобщо не е вярно — каза гласът от касетофона. — Имам предвид тези глупости за домашния телепат. Това ми беше пределно ясно още когато бях хлапе с жълто около устата и се опитвах да вляза в Армията, но просто не знаех каква е думата.
Тази дума, както се оказва впоследствие, е спомощник. По-късно Тед Бротиган се уверява напълно, че някои типове — някои особено талантливи следотърсачи — го наблюдават още тогава и го преценяват, знаейки, че е различен дори и за стандартите на самите телепати, макар и не чак толкова различен. Най-малкото защото телепатите, които не идват от Ключовата земя (това бе тяхна фраза), са съвсем малко. До средата на трийсетте години на двайсети век Тед вече е осъзнал, че дарбата, която притежава, всъщност е прилепчива. Ако докосне някого, докато е в състояние на емоционална възбуда, този някой става телепат, макар и за кратко. Това, което още не е разбрал, е, че хората, които вече са телепати, стават още по-силни.
Значително по-силни.
— Но за това по-нататък — казва той.
Той се мести от град на град като скитник и никога не се задържа на едно място дотолкова, че да пусне корени. Сега, от дистанцията на всички тези години, беловласият мъж смята, че още тогава е знаел, че го наблюдават — интуитивно усеща, че някакъв определен вид хора следят всяка негова стъпка. Много малко от тях са жени — повечето са мъже — и всички имат вкус към ярките дрехи, недопечените пържоли и скъпите бързи коли, боядисани в същите крещящи цветове като облеклото им. Лицата им изглеждат недодялани и безизразни. По-късно ще си каже, че му напомнят онези тиквеници, които хвърлят луди пари за пластична хирургия при лекарите-шарлатани. По време на този двайсетгодишен период — по същия интуитивен начин, сякаш с периферното зрение на съзнанието си — Тед си дава сметка, че без значение в кой град се намира, тези детински символи се появяват по оградите, стените на къщите и тротоарите. Звезди и комети, планети с пръстени и лунни сърпове. Понякога и червено око. Често покрай тях са нарисувани и квадратчетата, върху които скачат децата, когато играят на дама. По-късно, казва той, всичко се навързало по един откачен начин, но не и през трийсетте, четирийсетте и петдесетте, докато скитосвал из Америка. Не, тогава той бил като лекарите от наборната комисия — не е искал да види онова, което щяло да му извади очите, защото е било… обезпокояващо.
И тогава, тъкмо когато войната в Корея наближава към своя край, Тед Бротиган вижда Обявата. Тя предлага РАБОТАТА НА ЖИВОТА ВИ и казва, че ако ти си ЧОВЕКЪТ С НУЖНАТА. КВАЛИФИКАЦИЯ, няма да се задават АБСОЛЮТНО НИКАКВИ ВЪПРОСИ. Изброяват се уменията, които трябва да владее кандидатът, и счетоводството е сред тях! Бротиган е сигурен, че обявлението е разпространено из цялата страна; просто той го прочита в „Сакраменто Бий“.